Раймон не е първороден син и затова не може да разчита да наследи баща си. По твърдение на хронист, Раймон се отличава с невиждана сила и ловкост, а също е отличен ездач. Той на шега огъва железни пръти, може да се прехвърля под коня в движение, да смачка пръстен с една ръка и с помощта само на единия си крак, така да притисне хълбока на коня, че да го застави да спре веднага.
В това време далеч на изток кръстоносното Княжество Антиохия изпитва затруднения с управниците: двама от тях загиват, и от 1119 г. княжеството почти през цялото време се управлява от регенти. След смъртта на Боемунд II през 1130 г. Княжество Антиохия се управлява отначало от краля на ЙерусалимБалдуин II (1130 – 31), след това от крал Фулк Йерусалимски (1131 – 35) и накрая от вдовстващата княгиня Алис Йерусалимска (втора дъщеря на крал Балдуин II). Дъщерята на Алис, принцеса Констанс, е малолетна (родена 1127 г.). Уреден е брак с Раймон, който пребивава в Англия, но след смъртта на Хенри I на 1 декември 1135 г. се отправя към Антиохия с цел да сключи брак с престолонаследницата Констанс.[1]
Когато за пристигането на Раймон разбира майката Алис Йерусалимска, която не иска да изпусне управлението, тя възнамерява да ожени Раймон за себе си. Раймон разбира разликата: в първия случай той става пълноправен господар на княжеството, във втория – само регент. Затова бързо се споразумява с латинския патриарх Раул. Раймон дава клетва за васал пред духовния пастир, а патриархът го венчава за похитената Констанс. Раймон и патриарх Ралф организират сватбата и изиграват по този начин майката Алис.
Управление
Втори кръстоносен поход
Най-злият враг на Раймон става емирът на АлепоИмад ад-Дин Зенги. Когато в 1146 година той е убит, мястото на му в Алепо заема неговият син, аскет Нур ад-Дин Зенги. Борбата се води с променлив успех – Раймон изпитва дефицит от жива сила. В многолюдната Антиохия (възможно 100 – 150 хиляди жители) има хора от всякакви занятия, но не и войници. Княз Раймон реално не може да събере повече от 700 рицари плюс съответния контингент пехота (обичайно превишаваща числеността на тежката конница в 5 – 10 пъти). Затова напълно естествено, пристигането на морското пристанище Сен-Семион на френските кръстоносци на Луи VIIМладия, Раймон преценява като шанс да нанесе чувствителен удар по главния си противник.
Централна операция така и не се реализира, макар много рицари охотно да приемат участие в набези на съседна територия, която не е далеч – Антиохия е на по-малко от 100 км от Алепо.
Несъмнено на много от французите северняци южнякът Раймон Поатие се харесва много. Силен и храбър, той съчинява стихове, макар че не може да пише и чете. Затова на всички основания е красноречив и куртоазен. Това не е удивително, защото баща му е трубадур. В това време всичко куртоазно повтаря модата в Париж, особено с появяването в качество на съпруга на краля на херцогинята на Аквитания, Елеонор. На Луи VII не се харесва вниманието на поданиците му към княза, а още по-малко възхищението към Раймон от собствената му жена Елеонор, която придружава краля в похода.
Двадесетгодишната Елеонор Аквитанска е племенница на Раймон, но се говори за прекалена близост между двамата родственици. Слуховете преминават из европейските кралските дворове и се коментират от съвременните хронисти. Но бързият преход на Луи към Акра едва ли може да се обясни с кавга със съпругата му, а по-вероятно с интригите на кралица Мелисенда, която праща много тайни и явни емисари в Антиохия, за да извикат бързо Луи. Вдовица от 1143 година (Фулк загива на лов през ноември), Мелисенда просто не може да допусне Антиохия да прихване похода. Освен това в Акра вече се намира германският крал Конрад III, и така немците изпреварват французите, показвайки по-голямо кръстоносно усърдие.
Битка при Инаб
Битката при Инаб, в която е убит Раймон
Когато кръстоносният поход окончателно се проваля и към началото на лятото 1149 година кръстоносците се разотиват, князът на Антиохия се оказва сам с противника си Нур ад-Дин. Раймон намира нелош съюзник сред мюсюлманските съседи – вождът на асасините, кюрдскиятшейх, известен с името Али Ибн-Вафа. Започват размени на удари между християните и мюсюлманите шиити с мюсюлманите сунити, с променлив успех и баланс на силите до момента, когато Нур ад-Дин не обсажда замъка Инаб. Раймон не може да си позволи противникът да го лиши от тази крепост, защото със загубата ѝ се губи възможността да се контролира положението на делата на изток от река Оронт, на която се намира Антиохия.
Нур ад-Дин отначало отстъпва, но получава обнадеждаващи сведения за числеността на вражеската войска, и премисля. Войската на Раймон наброява хиляда пехотинци и около четири хиляди конници (като три четвърти от конниците са мюсюлманите на Али Ибн-Вафа), а у Нур ад-Дин само конниците са шест хиляди. В утрото на 29 юни 1149 година той обкръжава лагера на противника. На разсъмване Раймон и Али Ибн-Вафа, не виждайки друг изход, се хвърлят в атака, за да направят пробив от височината по склона, при много неизгодна позиция. Освен това отначало утрото е ясно, но изведнъж задухва вятър и се надига истинска буря, облаци от пясък се носят направо в лицето на атакуващите рицари и асасините. Да се победи в такива условия и даже само да си проправят път става невъзможно.
Смъртта на Раймон
Намиране тялото на Раймон Поатие след битката
Раймон е третият княз на Антиохия, загинал в бой. Обезсилен и измъчен, той пада с меч в ръка, сражавайки се с пълководеца на Нур ад-Дин Зенги, Асад ад-Дин Ширкух ибн Шади. Главата на Раймон е донесена на Асад ад-Дин Ширкух, а той заповядва да облицоват черепа със сребро и да го изпратят като дар на халифа в Багдад. Това става точно тридесет години след печално известната битка на Кървавото поле на 28 юни 1119 година, когато загива князът на Антиохия Роже Салернски.
Антиохия устоява – Нур ад-Дин не се решава да щурмува веднага, а след това на помощ на Антиохия от юг идва младият крал на Йерусалим, Балдуин III.
Наследници
Констанс остава вдовица с четири деца: най-големият син е малолетният Боемунд (бъдещият Боемунд III Антиохийски), две дъщери – Мария и Филипа – и новороденият Балдуин (последният често е посочван за син на втория съпруг на княгинята, Рено дьо Шатийон, но това е съмнително. Той става известен като Балдуин Антиохийски и служи като съветник на Мануил I Комнин). Балдуин се ражда в годината на смъртта на Раймон, а Констанс се омъжва повторно около 1153 г. Така или иначе през 1176 г., в годината на нещастната битка при Мириокефалон, Балдуин командва отряд рицари в армията на Мануил I Комнин и загива в сражение като герой, подобно на баща си.
