Рада Тодорова

Рада Тодорова
български политик
Родена	22 август 1902 г. село Каравелово, Карловско, Княжество България
Починала	1987 г. (84 г.)
Партия	Българска комунистическа партия
Народен представител в: XXVI ОНС   I НС   III НС   IV НС   V НС   VI НС   VII НС

Рада Тодорова, по мъж Ноева, е български политик от БКП, член на Първи състав на Народния съд,^[1][2] заслужил деятел на Отечествения фронт (1982).^[3]

Биография

Родена е на 22 август 1902 г. в пловдивското село Каравелово. От 1920 г. членува в Комсомола, а от 1922 в БКП. Завършва гимназия в Карлово и става учителкан в родното си село. Сътрудничи на Областния комитет на Военната организация на БКП. През 1925 г. е арестувана и осъдена на 12 години затвор. Освободена е през 1932 г. и става член на Окръжния комитет на БКП в Пловдив. Член е на нелегалния ЦК на БКП (1936 – 1937). През 1941 г. е интернирана в лагера „Св. Никола“. Бяга от лагера и става организационен секретар на БКП в Пловдив. През 1942 г. организацията е разкрита и Рада Тодорова е арестувана и осъдена на доживотен затвор.^[1]

През 1944 – 1945 г. е член на Първи състав на Народния съд, който съди бившите регенти, дворцови съветници и министри от периода 1940 – 1944 г.^[2]

След 9 септември 1944 г. влиза в НС на ОФ. Била е председател на Комитета на българските жени. В периода 1947 – 1987 г. е член на Международната федерация на жените^[1]. Между 1947 и 1950 г. е заместник-министър на труда и социалните грижи. В периода 1954 – 1990 г. е член на ЦК на БКП. Между 1958 и 1971 г. е член на Президиума на Народното събрание на Народна република България. Била е член на Националния комитет за защита на мира. Редактор е на сп. „Жената днес“. Награждавана е със званието „Герой на социалистическия труд“ (Указ № 537 от 8 септември 1964) и четири ордена „Георги Димитров“ (1959, 1962, 1964).^[4] Отделно е обявена за Герой на Народна република България през 1982 г.^[3] Умира през 1987 г. Омъжена за Йордан Ноев (1898 – 1944).

Източници

1. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 417 – 8. Посетен на 29 април 2016.
2. Народният съд 1944 – 1945. I състав на Народния съд // narodensud.archives.bg.
3. Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 43
4. Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 357