PROFILBARU.COM

Пъдарските реформи е неофициално название на проекта, изработен от Австро-Унгария и Русия за въвеждане на реформи в Османската империя и омиротворяване на Македония през 1903 година.

История

След Горноджумайското въстание от 1902 година Османската империя обявява, че започва да провежда реформи. Целта й е да попречи на намесата на Великите сили във вътрешните й дела, както и за да избегне ново въстание на християнското население в Македония. Хилми паша е назначен за главен инспектор по реформите в европейските вилаети.

Австро-Унгария и Руската империя не остават удовлетворени от предвидените промени. Те изработват нов проект, за който се съобщава на Високата порта още на 8 февруари 1903 година, а е изработен окончателно на 17 февруари 1903 година. Според тях трябва да се пристъпи към:

реорганизация на полицията и жандармерията и включване на чуждестранни офицери в нея,
заместване на мюсюлмански с християнски пъдари (селски охранители/пандури), създаване на специален инспекторат за тях, така че поляците-турци да се заменят с християни във вилаетите на Солун, Битоля и Скопие.^[1] Създаването на инспекторат се заема от турския проект за реформи, като дори признават назначения вече от Хилми паша,
въвеждане на отделен бюджет за трите вилаета, който да се контролира от Османската банка,
въвеждане на поземлен данък на мястото на десятъка.

Турското правителство възприема предложенията, но не ги прилага на практика.Само част от турците-пъдари са заменени, с което се изчерпва прилагането на реформите и заради което те стават известни с името пъдарски реформи.^[2]^[3] Реформите са приети първоначално и под натиска на Великите сили, но и понеже не предвиждат реална подкрепа за християните чрез чуждестранен контрол.^[2]

През април 1903 година са извършени Солунските атентати, а през юни избухва Илинденско-Преображенското въстание, след чието потушаване се преминава към изработването на Мюрцщегска реформена програма през 1904 година.^[4]

Бележки

↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 192.
↑ ^а ^б Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 193.
↑ История и цивилизация за 11 клас; Автори: А. Николов, М. Делев, А. Иванчев, В. Янчев; Урок 29: Национално движение на българите в Македония и Тракия (1893-1912). София, 2002, стр. 376.
↑ Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 211.