Процентно споразумение

Факсимиле на предложените от Чърчил и приети от Сталин проценти

Процентно споразумение или Срещата с процентите (на английски: Percentages agreement) е неформално споразумение между премиерите на Съветския съюз Йосиф Сталин и на Великобритания Уинстън Чърчил за определяне на сферите на влияние в Югоизточна Европа след края на Втората световна война.

То е постигнато по време на Московската конференция на 9 октомври 1944 г. По време на среща със Сталин Чърчил предлага Съветският съюз да има 90% влияние в Румъния и 75% в България, Великобритания да има 90% влияние в Гърция, а в Югославия и Унгария влиянията да са по 50%, а Сталин одобрява по принцип предложението, поставяйки отметка с молив.[1][2][3][4][5][6] На следващия ден, 10 октомври, външните министри Вячеслав Молотов и Антъни Идън продължават да преговарят по споразумението, изменяйки стойностите за България и Унгария на 80% съветско влияние.[7]

На 10 октомври Чърчил информира за договореностите американския представител Хариман, който отсъства от срещата за Процентното споразумение.[8] То не е оформено официално, заради резервираното отношение на американците към подобни тайни сделки, които смятат за остатък от отминаваща епоха на империализъм.[7]

Процентното споразумение има ограничени практически последствия. При уговарянето му, Съветският съюз е окупирал изцяло Румъния и България и започва настъплението си в Югославия и Унгария, а по-късно започва налагането на тоталитарна система във всички страни под негов контрол, независимо от конкретните проценти в споразумението. Основният практически резултат от него е, че Съветският съюз не навлиза в Гърция, позволявайки на Великобритания да окупира страната.[7] Първоначално Съветският съюз ограничава до известна степен активността на комунистическите паравоенни сили в Гърция,[7] но не след дълго вече подкрепя комунистите в започналата Гражданска война.[9]

Източници

  1. ↑ The American Historical Review, Vol. 83, No. 2, Apr., 1978, pg 368.
  2. ↑ The Vision of Anglo-America: The US-UK Alliance and the Emerging Cold War, 1943 – 1946; By Henry Butterfield Ryan, pg 137.
  3. ↑ Stalin's Wars: From World War to Cold War, 1939 – 1953. Geoffrey Roberts, pg 217 – 218.
  4. ↑ Winston S. Churchill, 1874 – 1965: A Comprehensive Historiography and Annotated Bibliography[неработеща препратка]. Eugene L. Rasor pg 269.
  5. ↑ Churchill: The Unruly Giant. Norman Rose, pg 383.
  6. ↑ American Influence in Greece, 1917 – 1929. Louis P. Cassimatis, pg 240.
  7. ↑ а б в г Везенков, Александър. 9 септември 1944 г. София, Сиела, 2014. ISBN 978-954-28-1199-2. с. 53 – 56.
  8. ↑ Уинстън Чърчил и Балканите, стр. 291 – 293. Рива, ISBN 978-954-320-105-1, 2007, Ново издание.
  9. ↑ Bell, P. M. H. The World Since 1945: An International History. 2001. ISBN 0-340-66235-2. (на английски)

Вижте също

Strategi Solo vs Squad di Free Fire: Cara Menang Mudah!