| Присян Присјан |
| 43.0786, 22.5572 |
| Страна |  Сърбия |
|---|
| Надм. височина | 669 m |
|---|
| Население | 143 души (2002) |
|---|
| Телефонен код | 0038-1-10 |
|---|
Присян (на сръбски: Присјан) е село в Сърбия, община град Пирот. В 2002 година селото има 143 жители.
Георгафия
Присян е разположено 10 километра на юг от Пирот, в северните склонове на Сува планина. Селото е купно, през него тече Присянска река.
История
В съкратен регистър на Пиротския кадилък от 1530 година Присян е записано като село с 51 домакинства и 4 неженени жители. и 2 вдовици. Допълнително са отбелязани две домакинства на войнука Раде.[1]
В джелепкешански регистър от 1576 година селото е вписано като Персиян, с осем джелепкешани - Поп Тодор, Милко Райко, Петре Малко, Раде Радивой, поп Марко, Ралко Димитри, Белчин Иван и Милке Иван.[2] В 1606 година селото е споменато като Персиян във войнушки списък.[3] В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Изнебол от 1623-1624 година селото е отбелязано под името Присяни-и-кючюк с 5 джизие ханета (домакинства).[4]
Според сръбския автор Мита Ракич в 1879 година Присян има 46 къщи, 422 жители (203 мъже и 219 жени). Всички са неграмотни.[5]
Пътят от Пирот до Присян е изграден през 1885 година от сръбската армия.[6] До 1899 година селото е в състава на Расничка община, а по-късно – в Смърданска и Камикска община.[7] Първото училище в селото е изградено през 1909 година и започва да функционира от 5 януари следващата година.[8]
По време на Първата световна война, в началото на октомври 1915 година, в селото е разположен щабът на сръбската Моравска дивизия, І призив.[9] През 1916 година, по време на българското управление на Моравско, Присян е част от Камикска община на Пиротска селска околия и има 691 жители.[10]
През 1933-1935 година е изградена местната църква „Свети Георги“.[11]
Население
- 1948 – 1027 жители.
- 1953 – 1037 жители.
- 1961 – 915 жители.
- 1971 – 694 жители.
- 1981 – 486 жители.
- 1991 – 251 жители.
- 2002 – 143 жители.
Според преброяването от 2002 година всичките 143 жители на селото са сърби.
Бележки
- ↑ Катич, Татяна и Драгана Амедоски. Съкратен регистър на Пиротски кадилък от 1530 година, Известия на държавните архиви, брой 99, 2010 г., с. 182.
- ↑ Турски извори за Българската история. Т. ІІІ, Под редакцията на Бистра Цветкова и Анастас Разбойников, София, 1972, с. 159.
- ↑ Ћирић, Јован. Старост насеља Горњег Понишавља и Лужнице, Пиротски зборник 7, Пирот 1975, с. 29. // Архивиран от оригинала на 2021-12-30. Посетен на 2018-04-17.
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 294.
- ↑ Пирот и срез Нишавски, 1801-1918. Грађа. Књига Прва 1801-1883, Сабрао и приредио Илија Николић, Пирот 1981, с. 392.
- ↑ Спасић, Часлав Р. Присјан, Пирот 2001, с. 10.
- ↑ Пирот и срез Нишавски, 1801-1918. Грађа. Књига трећа, 1894-1918, Сабрао и приредио Илија Николић, Пирот 1982, с. 251-252, 260, 340, 1125.
- ↑ Спасић, Часлав Р. Присјан, Пирот 2001, с. 97.
- ↑ Българската армия в Световната война 1915 - 1918, т. ІІ, Войната срещу Сърбия през 1915 година, София 1936, с. 925.
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 61.
- ↑ Спасић, Часлав Р. Присјан, Пирот 2001, с. 110-112.
