Пиритът е сулфиден минерал в земната кора с химична формула FeS2.[1][2] Много често съдържа примеси като мед, кобалт, сребро, злато, цинк и никел.[3] Съдържанието на желязо в него е 47%, а на сяра – 53%. Има метален блясък, твърдост по скалата на Моос 6 и кристализира в кубична сингония.[4] Цветът на пирита е златистожълт. Името му произлиза от гръцката дума πυρίτης (piritēs), която означава в буквален превод „огън“.[5] Дължи се на факта, че при удар изхвърля искри. Другото име, с което пиритът е известен, е „Златото на глупците“.[5][6]
Открит е още през каменната ера, когато е използван за палене на огън. Хората са го използвали, защото е могъл при одраскване с друг металически предмет да възпроизведе искра. В Древността алхимиците често правели различни експерименти с пирит. Често те опитвали да превърнат обикновен пирит в злато. Древни лечители смятали, че пиритът влияе на нервната система и го препоръчвали на пациентите си като най-добро лекарство. Смятало се, че този камък може да окаже накаква висша помощ на притежателя си, като например да стане лидер във всичко.
Находища на пирит се експлоатират в Русия, Норвегия, Франция, Германия. В България пирит се среща в почти всички полиметални находища в Родопите и Бургаско.[7]
Пирит от Хлябово, Ямболско, кол. Георги Бончев - Музей по минералогия, петрология и минерални ресурси към Софийския университет "Свети Климент Охридски"
Източници
↑пирит // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 12 март 2024.
↑Уваров, E. Б.; А. Айзакс. Речник на научните термини. София, Издателство „Петър Берон“, 1992. с. 295.
↑пирит (pyrite) // mindat.org. Посетен на 10 май 2024. (на английски)
Бончев, Георги. Минералите в България // Годишник на Софийския университет, Физико - математически факултет 19 (1). 1923. с. 43-56. Посетен на 1 април 2024.
_Coll._Georgi_Bonchev_at_the_Sofia_University_%22St._Kliment_Ohridski%22_Museum_of_Mineralogy,_Petrology_%26_Mineral_Resources.jpg)
