Пиерфранчèско ди Лорèнцо де Мèдичи, нар. Стари (на италиански: Pierfrancesco di Lorenzo de’ Medici, il Vecchio, Pierfrancesco il Vecchio; * 1415[1][2] или 1430,[3][4][5]Флоренция, Флорентинска република; † 19 юли1476, Флоренция, Флорентинска република) е банкер и политик от Пополано – кадетски клон на фамилията Медичи.[6]
Франческо († пр. 1440), съпруг на Мария Гуалтероти
Леонора
Биография
Пиерфранческо Стари
След преждевременната смърт на баща му през септември 1440 г.[5] малкият Пиерфранческо е отгледан и образован от чичо си Козимо Стари до навършването на пълнолетие. Поверено му е наследството, което включва именията в Кафаджоло и Требио в Муджело. Пиерфранческо предпочита да живее в провинцията, особено в имението Требио, където ловът е любимото му занимание. Тук той държи конеферма; отглежда и коне и кучета.[3]
Подобно на баща си той следва преди всичко икономическите интереси на семейството и се занимава с банкиране. През 1455 г., заедно с Козимо Стари, Пиеро Подагрения, Джерозо Пили и Аньоло Тани, Пиерфранческо основава клон на банката на Медичите в Брюге. Той също така участва в политическия живот на Флоренция. През 1458 г., като част от дипломатическата мисия на Флорентинската република, присъства на интронизацията на папа Пий II. През 1459 г. е избран за глава на Приората на изкуствата. През 1460 г. става един от осемте пазачи на Флоренция. През 1465 г. е назначен за началник на монетния двор на Флорентинската република и е изпратен като пратеник в Маркграфство Мантуа.[3]
След смъртта на Козимо Стари през 1464 г. ръководството на семейството и банката е поето от неговия син Пиеро Подагрения. Пиефранческо първоначално остава в неговия кръг, но след това става негов противник, като участва в неуспешния заговор на Лука Пити (1466 г.). Помилван е от братовчед си, завръща се от изгнание и отново заема мястото си в семейния бизнес.[4] През 1469 г., докато е в Рим, Пиерфранческо е помолен да придружи Клариса Орсини, булката на неговия племенник Лоренцо Великолепни, до Флоренция, но Пиерфранческо отказва по неизвестна причина.[3]
Малко преди смъртта си Пиерфранческо нарежда в завещание братята Лоренцо Великолепни и Джулиано де Медичи от старата линия на Медичите да поемат опекунството над двамата му малолетни синове. Умира във Флоренция на 19 юли[5][9] или 28 март[2] 1476 г. на 46-годишна възраст и децата му са осиновени от Лоренцо Великолепни.[9]
Брак и потомство
Филипино Липи, Поклонението на влъхвите, детайл с Пиерфранческо Стари
∞ 1451 г. за Лаудомия Ачайоли, дъщеря на флорентинския дипломат и политик Аньоло Ачайоли и на Сарачина Джакомини-Тебалдучи, от която има двама сина:
Известни са няколко изображения на Пиерфранческо Стари. Посмъртен портрет от Франческо Морандини, наречен Попи, рисуван през 1586 г., се съхранява в колекциите на Уфици във Флоренция. Картината от 1496 г. „Поклонението на влъхвите" от Филипино Липи с помощници, която някога е украсявала олтара, също се съхранява там; той изобразява Пиерфранческо Медичи като един от влъхвите.
Източници
James Cleugh: Die Medici. Macht und Glanz einer europäischen Familie. Piper, München 2002, ISBN 3-492-23667-7.
Franco Cesati: Die Medici. Die Geschichte einer europäischen Dynastie. La Mandragora, 1999, ISBN 88-85957-39-0.
Бележки
↑Young G. F. The Medici. Boston : E. P. Dutton, 1926. Vol. II, с. 168.
↑ абвгPierfrancesco di Lorenzo di Giovanni (1430—1476) (итал.). www.palazzo-medici.it. I Medici. Посетено на 22 септември 2014. Архивирано из оригинала на 6 март 2016 г.
↑ абVezzosi P. Ti presento la famiglia Medici: i ritratti medicei della Serie aulica agli Uffizi : [итал.]. — Firenze : Alinea Editrice, 2009. — P. 37. — 80 p. — (Uffizi e territorio).
