Петър Мартулков

Петър Мартулков
български военен и революционер
Петър Мартулков (1) и Климент Скопаков (2) по време на войните
Роден	12 май 1875 г. Велес, Османска империя
Починал	1947 г. (71 г.) София, България
Учил в	Софийски университет
Награди	За военна заслуга
Петър Мартулков в Общомедия

Петър Панев (Панов) Мартулков е български учител, офицер и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

Петър Мартулков е роден на 12 май 1875 година във Велес, тогава в Османската империя.^[1] Негов роднина е деецът на ВМРО (обединена) и БКП Александър Мартулков.

Завършва първоначално училище във Велес,^[2] а през учебна година 1894/1895 г. с десетия випуск на Солунската българска мъжка гимназия.^[3][2] След това през 1897/1898 г. завършва Физико-математическия клон на Висшето училище в София. В 1898/1899 учебна година учителства в Първа софийска гимназия, а на 1 септември 1899 г. е назначен за учител в Битолската българска класическа гимназия, където преподава алгебра, геометрия, тригонометрия и физика.^[2]

Мартулков, който в Битоля е колега с Даме Груев и Михаил Герджиков, активно участва в революционната дейност и в Битолско^[4] и в Одринска Тракия, където пристига през 1900 година, като учител в Одринската българска мъжка гимназия.^[5] Избран е за член на Одринския окръжен революционен комитет, но след като е разкрит през 1901 година се премества в България. През 1902 година завършва школата за запасни офицери и на 15 март е произведен чин запасен подпоручик. От 1904 до 1921 г. преподава Математика във Втора мъжка гимназия в София.

Петър Мартулков участва във Балканската война и Междусъюзническата война, като на 28 юли 1913 г. е произведен в чин запасен поручик. По време на Първата световна война запасен поручик Мартулков е командир на нестроева рота от 5-и пехотен македонски полк, за която служба „за бойни отличия и заслуги във войната“ със заповед № 679 от 1917 г. по Действащата армия е награден с Народен орден „За военна заслуга“, V степен на военна лента^[6]. На 22 септември 1917 г. е произведен в чин капитан^[7].

Учебник по геометрия на Петър Маркулков, издаден и от неговото издателство, 1930 г.

След войните е главен инспектор по математика и физика към Министерството на просветата, притежава издателство, и е автор е на много учебници по математика и физика за средните училища.^[8][9] Член е на Македонския научен институт.^[10]

Петър Мартулков умира през 1947 година.^[11]

Военни звания

• Запасен подпоручик (15 март 1902)
• Запасен Поручик (28 юли 1913)
• Запасен Капитан (22 септември 1917)

Бележки

1. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 283-284.
2. Билярски, Цочо, редактор. Даме Груев. Живот и дело. Сборник, Том 2. София, Анико, 2007. с. 526. Посетен на 15 януари 2016.
3. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 93.
4. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 110.
5. Пандев, Константин. Националноосвободителното движение в Македония и Одринско 1878-1903. София, Гутенберг, 2000. с. 151.
6. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 93
7. Руменин, с. 231
8. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 100.
9. Биография от сайта на ВМРО-БНД^{[неработеща препратка]}
10. Стоянов, Никола. Живот и дейност : Мемоари (1875 - 19439). Дневник (1940–1944). Хасково, Нов български университет, 2020. ISBN 978-619-233-102-3. с. 625.
11. Сайт на 22-ро СОУ „Георги С. Раковски“ Архив на оригинала от 2016-09-24 в Wayback Machine..

Източници

Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 231.