Петър Гюзелев

Петър Гюзелев
български рок музикант
Петър Гюзелев на фестивала „Цвете за Гошо 2011“ 4 юли 2011 г.
Роден	10 декември 1945 г. Стара Загора, Царство България
Починал	25 април 2013 г. (67 г.) София, Република България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Музикална кариера
Стил	хардрок, поп рок, прогресив рок
Инструменти	китара
Активност	от 1965 г.
Участник в	„Щурците“, „Стари муцуни“

Петър Иванов Гюзелев (Пеци) е български музикант, най-известен с работата си в рок групата „Щурците“, където е китарист, вокал и композитор.

Биография

Преди „Щурците“ е основател на групите „Сините звезди“ и „Слънчевите братя“.

Гюзелев е автор на музиката и аранжимента на редица песни на „Щурците“, сред които „Дай ми малко нежност“, „Сватбен ден“, „Когато си отива любовта“, „Стълбата“, „Неизживените неща“, „Светлият век“, „Кой съм“, „Кралят рок“ и много др. През 1989 г. е продуцент на първия студиен албум на група Ахат – Походът.

През 1993 г. започва самостоятелен албум и основава първата българска рок супер група „Стари муцуни“, в която са: Петър Гюзелев – китара, Георги Минчев – певец, Георги Марков – барабанист от „Щурците“, Иван Лечев – китарист от „ФСБ“, Ивайло Крайчовски – басист от „ФСБ“. През 1994 г. излиза албумът на групата „Бира, секс и рок енд рол“ и става албум № 1 за България, а песни като „Бира, секс и рок енд рол“, „Мързелив бирен ден“, „Блудният син“, „Купонът тече“, „Музикантска съдба“ и др. стават хитове на „Стари муцуни“. Музиката е на Петър Гюзелев, а текстовете – на Георги Минчев.

Петър Гюзелев има много песни, които са носители на награди в БНР, сред които е „Когато си отива любовта“ по текст на Волен Николаев. Има и награда от „Златният Орфей“ за песента „И една звезда“.

През 2010 г. е удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методий“ първа степен за особено големите му заслуги в областта на културата и изкуството.^[1]

От 2007 г. е общински съветник в Столичния общински съвет. След упорита борба с болестта умира от тумор в мозъка на 25 април 2013 г.^[2] Погребан е в Централните софийски гробища.^[3]

Албуми

С Щурците

Година	Заглавие
1968	Щурците (малка плоча) BTM 5971
1969	Щурците (малка плоча) BTM 6182
1973	Щурците (малка плоча) BTM 6577
1973	Пътешествие със сал (малка плоча) BTK 3167
1975	Щурците (малка плоча) BTK 3168
1975	Щурците (малка плоча) BTK 3229
1976	Щурците'76 (първа дългосвиреща плоча)
1978	Щурците'78 (втора дългосвиреща плоча)
1980	ХХ век
1982	Вкусът на времето
1985	Конникът
1987	Мускетарски марш
1988	20 години по-късно (концертен албум)
1990	Аз съм просто човек (малка плоча)
1998	30 години Щурците (концертен албум с 6 нови песни)
2004	Антология (компилация в 4 части)
2008	На прага на сърцето

Със Стари муцуни

Година	Заглавие
1994	Бира, секс и рокендрол

Самостоятелни

Година	Заглавие
2013	Изповед

Бележки

1. Указ № 203 от 21 юли 2010 г. Обн. ДВ. бр.58 от 30 юли 2010 г.
2. Пеци Гюзелев почина, 24chasa.bg, 25 април 2013.
3. Парцел 1 // София помни. Посетен на 2022-10-13.

Външни препратки

• ((bg)) Петър Гюзелев в Български рок архиви
• ((en)) Петър Гюзелев в Encyclopaedia Metallum