PROFILBARU.COM

Пермски езици
	Пермски езици
	Разпространение на пермските езици.
Разпространение	Русия, Коми, Удмуртия, Пермски край
Говорени от	293 000 души
Систематизация по Ethnologue виж
	Уралски; Пермски езици; Коми език ; Коми-пермякски език ; Удмуртски език
	Пермски езици в Общомедия

Пермски езици са група родствени езици, разпространени на територията на Русия (Удмуртия, Република Коми и Пермски край). Те са отделен клон на угро-финските езици в състава на уралските езици.

Пермските езици включват днес:

удмуртски език,
коми език или коми-зирянски език,
коми-пермяцки език, с Коми-язвински наречие

История

В края на третото хилядолетие пр. Хр. угро-финският праезик се разделя на два клона:

праугорски – езикът на прадедите на съвременните унгарци, ханти и манси;
фино-пермски.

В средата на второто хилядолетие пр. Хр. от фино-пермския клон се отделя пермският праезик – праезикът на прадедите на съвременните пермски народи: удмурти и коми, които обитават басейна на р. Вятка и средното и долното течение на р. Кама. Вероятно те са споменати от Херодот под името будини и описани като многоброен народ, хора със светлосини очи и червена коса.

Пермският праезик просъществува докъм 9 век сл. Хр., когато пермската общност се разделя на две – коми и удмурти. Около 80% от лексиката на двата езика има общ произход.

Примери:

коми	удмуртски	български
ай	айы	баща
пожӧм	пужым	бор
ӧксы	эскэй	княз
норт	нурт	шейна
нӧк	нӧкы	сметана
той	тей	въшка
эзысь	азвесь	сребро
ыргӧн	ыргон	мед

Древните пермски племена са се занимавали със земеделие, животновъдство, лов и риболов. Добивали са метали (бронз, мед) и са имали контакт с южните си съседи – ираноезичните степни племена, а после с волжките българи.

Въпреки че двата езика са се отделили един от друг преди повече от 1000 години, дори за неспециалисти е очевидно сходството им:

Зичы пиослы азьлӧ таче нимъес сетизы: одӥг, кык, кунь, ныль. (удмуртски)

Руч пиянлы медводз татшӧм нимъяс сетісны: ӧтик, кык, куим, нель. (коми-зирянски)

Най-напред лисичетата бяха наречени: едно, две, три, четири.

Сравнение с други угро-фински езици

коми	удмуртски	фински	унгарски	български
те	тон	te	ti	вие
ми	ми	me	mi	ние
ме	мон	minä, mä	én	аз
кин	кин	ken	ki	кой
син	синь	silmä	szem	око
лы	лы	luu		кост
кыв	кыл	kieli		език
ним	ним	nimi	név	име
ныв	ныл	neiti		момиче
чож	чӥж	setä		чичо
ва	ву	vesi	víz	вода
му	му	maa		земя
тӧв	тол	talvi	tél	зима
лым	лымы	lumi	lom „киша“	сняг
ӧтик	одӥг	yksi (род.п. yhden)		едно
кык	кык	kaksi	két	две
куим	куин	kolme	három	три
нель	ныль	neljä	négy	четири
вит	вит	viisi (род.п. viiden)	öt	пет
квайт	куать	kuusi (род.п. kuuden)	hat	шест
сизим	сизьым	seitsemän		седем
дас	дас		tíz	десет
се	сю	sata	száz	сто

Влияние на съседни езици

Древните пермски племена са имали интинзивен контакт с индоевропейско население на степите. В по-късни времена пермските племена търгуват с ираноезичното население в Южна Русия и заемат от тях понятия свързани със селското стопанство (кӧн „коноп“, зӧр „овес“, сю „ръж“, майӧг „кол“, порсь „прасе“, курӧг „кокошка“, ӧш „бик“, ма „мед“, сов „сол“, турун „трева“, вурун „вълна“, гӧн „пух“), металообработването (емдон „стомана“, зарни „злато“, кӧрт „желязо“), отвлечени понятия (морт „човек“, зон „момче, син“, сьӧм „пари“, ньӧбны „купувам“, вузавны „продавам“, дыр „дълъг, време“, идӧг „ангел“, шуд „щастие“, небӧг „книга“), числа (се „сто“, сюрс „хиляда“).

Самостоятелно развитие на пермските езици

През ранното Средновековие контактите с ираноезичното население отслабват и около 9 век пермският език се разделя на 2 езика – коми и удмуртски.

По времето на Волжка България коми и удмурти контактуват с волжките българи.

През периода до 10 – 11 век, когато народа коми се преселва на север (в басейна на реките Луза, Сисола, Вичегда), в езика коми влизат думи от волжко-българския език като бус „прах“, вӧв „кон“, карта „конюшня“, колта „сноп“, кӧч „заек“, кушман „ряпа“, тусь „зърно“, чарла „сърп“, чипан „кокошка“, зеп „джоб“, куд „кутия“, кан „цар“, гоб „гъба“. През следващите столетия коми нямат повече контакти с тюркски народности, но попадат под влиянието на ненецкия език (в областта на еленовъдството), а след покръстването – под силното влияние на руския език. Удмуртският език изпитва доста силно татарско влияние, понеже удмуртите са включени в състава на Златната орда.