Пептидите (от гръцки: πεπτός – „разграден“) са дехидратационни полимери от аминокиселини, като всяка от тях е свързана със съседните си чрез пептидна връзка.[1] Когато много аминокиселини се свържат с пептидна връзка, структурата се нарича полипептид. Следователно, пептидите попадат в обширните химични класове на биологическите олигомери и полимери. В един пептид или полипептид свободната алфа-аминогрупа от едната страна се нарича амино-края или N-крайна АК, а остатъка с другата страна на свободната алфа-карбоксилна група е C-крайна АК.
Полипептидите имат молекулна маса, по-малка от молекулната маса на белтъците. Полипептиди са някои антибиотици, хормони, токсини.
Пептидите се различава от протеините по своя размер и обикновено съдържат 50 или по-малко аминокиселини.[2]
През 1900 г. германският органичен химик Емил Фишер предполага, че пептидите са съставени от верига от аминокиселини чрез определени връзки, а вече през 1902 г. той получава категорични доказателства за съществуването на пептидната връзка. Към 1905 г. той разработва общ метод, чрез който става възможно синтезирането на пептиди в лабораторни условия.
Източници
↑Nelson, David L.; Cox, Michael M. Principles of Biochemistry. 4. New York, W. H. Freeman, 2005. ISBN 0-7167-4339-6.
