Пеньо Николов Русев е български писател, литературен историк и критик.
Биография
Роден е на 29 август 1919 г. в село Трояново, Бургаско. Завършва славянска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ 1943 г. От 1945 г. работи в Института за българска литература при БАН. През 1972 г. защитава докторска дисертация на тема „Психология на художественото възприемане“ в Ленинград (днес Санкт Петербург).
Заместник-ректор и ректор е на Великотърновския университет (1963-1967 г.)[1][2], заместник-ректор е на ВИТИЗ (1969-1972 г.), ръководител е на секция „Културна история на балканските народи“ към Института за балканистика при БАН (1968-1975 г.).
Дебютира със стихове, разкази и статии през 1938 г.
Умира на 17 януари 1982 г. в София.
Отличия и награди
Носител е на Евтимиева награда на Великотърновския университет[3]
Библиография
- „Ние и те“ (разкази и скици, 1947)
- „Пейо Яворов. Възприятия и художествена творба“ (1947)
- „Творчеството на Елин Пелин до Балканската война“ (1954)
- „История на българската литература от Смирненски до наши дни“ (1957)
- „Никола Вапцаров“ (1965)
- „Григорий Цамблак в Румъния и в старата румънска литература“ (в съавторство с Ангел Давидов, 1966)
- „За възприемането на художествените произведения. Психология на художественото възприемане“ (1968)
- „Похвално слово за Евтимий от Григорий Цамблак“ (в съавторство с Иван Гълъбов, Ангел Давидов и Георги Данчев, 1972)
- „Как възприемаме художествените произведения“ (1975)
- „Психология на творчеството“ (в съавторство с Генчо Пирьов, 1981)
Източници
Външни препратки
Нормативен контрол | |
|---|
|
