Пантелеймон Дринополски

Пантелеймон Παντελεήμων
гръцки духовник
Роден	Крития, Османска империя
Починал	27 юли 1875 г. Симонопетра, Османска империя

Пантелеймон (на гръцки: Παντελεήμων) е гръцки духовник, митрополит на Вселенската патриаршия.^[1][2]

Биография

Роден е в село Крития на Галиполския полуостров, тогава в Османската империя, днес Алчътепе, Турция.^[1] През януари 1838 година става клавдиуполски епископ,^[2][3] викарен епископ на Ираклийската митрополия. В 1845 година е назначен за архиерейски наместник на църквата „Успение Богородично“ в Диплокиони (Бешикташ).^[2]

На 17 януари 1848 година^[2] е избран за дринополски, делвински и химарски митрополит в Аргирокастро. Пантелеймон е енергичен духовник и в Аргирокастро бързо се замесва в делата на тайни революционни организации. Участва в неуспешното Гръцко въстание в Македония в 1854 година. Обвинен и осъден от мюфтийството на Аргирокастро като разбойник, той е оправдан от Патриаршията през 1858 година. Пантелеймон обаче продължава да създава скандали и е обвиняван в различни незаконности - светотатство, отвличане и най-вече актове на насилие. Покаял се за греховете си, подава оставка през септември 1867 година и решава да замине за Света гора, но солунският митрополит, на когото подробно представил фактите, го изпраща, придружен от духовници, в Цариград, където е поставен под църковен надзор. На 16 декември 1867 година той е оправдан от Светия синод на Патриаршията. Делвинската кондика го възхвалява като „образован в църковните дела, голям любител на църковния ред, философ и приятел на просвещението“.^[1]

Пантелеймон се оттегля в манастира Симонопетра на Света гора, където приема велика схима под името Симон (Σίμων). Умира на 27 юли 1875 година.^[2]

Бележки

1. Η επισκοπή και μητρόπολη Αδριανουπόλεως ή Δρυϊνουπόλεως // Το αυτοκέφαλον της εν Αλβανία Ορθοδόξου Εκκλησίας. Посетен на 3 септември 2018.
2. Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης πρώην Δρυϊνουπόλεως και Δελβίνου κυρός Παντελεήμων. (;-1875) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 12 юни 2020 г.
3. Φιλιππαίου, Θεοκλήτου. Εκκλησίας Κωνσταντινουπόλεως Επισκοπαί καί Επίσκοποι (1833-1906), Δ´ // Θεολογία 32 (1). Ιανουάριος - Μάρτιος 1961. σ. 85.

Вениамин	→	клавдиуполски епископ (януари 1838 – 17 януари 1848)	→	Прокопий
Никодим	→	дринополски, делвински и химарски митрополит (17 януари 1848 – септември 1867)	→	Матей