Памела Карсън

Памела Карсън
партньорка на Джим Морисън
Родена	22 декември 1946 г. Уийд, САЩ
Починала	25 април 1974 г. (27 г.) Лос Анджелис, САЩ
Погребана	Санта Ана, САЩ
Музикална кариера
Инструменти	вокал
Семейство
Съпруг	Джим Морисън (30 септември 1967 – 3 юли 1971)[1]
Партньор	Джим Морисън
Уебсайт	Страница в IMDb
Памела Карсън в Общомедия

Памела Сюзън Карсън (на английски: Pamela Susan Courson, Уийд) е най-значимата партньорка в живота на лидера на Доорс Джим Морисън и негова муза,^[2] въпреки че никога не са се женили.

Тя е сред само 2-та очевидци на смъртта на Морисън (другият е съдебният лекар Макс Василле), която се случва внезапно в Париж на 3 юли 1971 г. Определена е за наследник на наследството на певеца, но умира 3 години след него. Смъртта ѝ се дължи на предозиране с хероин. Погребана е под името Памела Морисън Сюзън.

Биография

Детство и юношество

Памела е родена в семейството на Колумб Карсън и Пърл Шмид. Възпитана в типичната американска буржоазна среда, тя посещава училище успешно, докато вече тийнейджърка се записва в гимназия „Ориндж“ и след това спира да учи на шестнадесетгодишна възраст. Очарована от зараждащото се хипи движение, Памела се откроява от своите съученици не само с екстравагантните дрехи, които използва, но и с особения си начин на живот. За нея се говори, че тя е изключително завладяващо и жизнено момиче, готово за всяко преживяване, дори и най-опасното и очевидно безсмислено, и склонно да живее интензивно всеки ден. Това я кара да се отдалечи от заобикалящата я буржоазна среда, възприемайки я като несъвместима със собствената си личност. През същите години тя страда от анорексия, постигайки по тази причина онзи отслабен и проницателен аспект, който ще я характеризира и никога няма да я изостави.

Съжителство с Джим Морисън

След като напуска колежа, тя се премества в Лос Анджелис и там се запознава с Джим Морисън. Обстоятелствата на срещата им никога не са били ясни. За двамата едни и същи действащи лица винаги са предоставяли различни версии. Най-акредитираната разказва как Памела е в публиката на концерт на „Дорс“ в „London Fog“, популярно място на „Sunset Strip“. Тук тя първоначално е забелязана от барабаниста Джон Денсмор и ухажвана от лидера на групата „Love“ Артър Лий, докато не влиза в полезрението на Морисън, който един ден ще каже, че е бил поразен от специфичната аура, излъчвана от момичето, и как е намерил обяснението, с което осъзнава причината си за раждането си.

Джим Морисън е убеден, че духът на индиански вожд живее в него, затова смята срещата с Памела за знак на съдбата, признавайки я за своя „космическа спътница“ с начина на живот на момичето, толкова подобен на неговия.

Пам е с Джим от началото на приключението му с „Дорс“, следвайки го навсякъде. Връзката им не винаги е била щастлива, напротив – по-често бурна и по-скоро колеблива. Има чести изневери и от двамата, има периоди на отчуждение, дори много дълги понякога. И двамата са пристрастени към употребата на наркотици, по-специално халюциногени и (особено в случая с Джим) алкохол, но Памела не презираше хероина, който Джим не одобрява.

Гробът на Джим Морисън в Пер-ла-Шез

Памела смята живота в сянката на Джим и славата му за истинска работа, докато не почувства нуждата да създаде нещо сама и започва да се интересува от мода. С незаменимата финансова помощ на Морисън тя отваря магазин, наречен „Темида“, където продава дрехи и аксесоари, които лично е ходила да избира в Европа и по-специално в Лондон, с чести пътувания до онова, което се смята за столица на младежката мода. „Темида“ бързо се превръща в място за срещи на феновете на „Вратите“, които се събират там с надеждата, че ще могат да се срещнат с Джим и другите членове на групата, привлечени от атмосферата на ексцентричност и духовност, която Джим и Пам успяват да създадат. Приключението на „Темида“ продължава много малко, тъй като пълната предприемаческа неспособност на Пам, съчетана с прекалено непринудената ѝ връзка с парите, не способстват за успеха на магазина. В този период обаче Памела се среща с граф Жан дьо Бретой – изпаднал благородник, който е разделен между Лондон и Париж, и тя има дълга паралелна връзка с него. С него Пам има общо пристрастяването към хероина. Една от хипотезите за мрачната смърт на Джим Морисън, всъщност, се вижда в дьо Бретой доставчика на дозата, която би причинява сърдечния удар, който убива певицата. Изглежда също така сигурно, че Памела прекарва период с графа в Париж, който съвпада с особено дългата почивка с Джим, и така през това време идеята за окончателно преместване във френската столица узрява в нея.

Към края на 1970 г. животът на Джим Морисън е на кръстопът. Разногласията в групата, многобройните съдебни процеси и пристрастяването към алкохола подкопават физиката и психиката му. Притеснена, Памела го убеждава да се премести в Париж, преди да бъде издадена поредната заповед за арест и така двойката се заселва във вила „Люмиер“ през март 1971 г. Парижкият живот сякаш е от полза за Джим, който почти напълно спира да пие и се потопява в романтичната атмосфера на града, за да се посвети изключително на поезията. Връзката с Памела също се възражда, всъщност двамата споделят обикновен апартамент в квартал „Маре“, а историческите кавги отшумяват. В нощта между 2 и 3 юли същата година обаче Памела намира Джим мъртъв във ваната. Самата тя казва, че Джим не се чувствал добре тази вечер и е решила да се изкъпе, докато не е заспала. Събуждайки се през нощта, тя вижда, че спътникът ѝ още не се е върнал в леглото и става да го търси, като го намира мъртъв във ваната, все още пълна с вода. Официалният доклад, изготвен набързо от съдебния лекар, говори за естествена смърт поради сърдечен арест.

Спекулациите за смъртта на Джим Морисън са все още многобройни. Някои биха искали да е рокерска жертва на хероина, толкова скъп за Пам, но е известно, че Морисън никога не е пробвал това и наистина е презирал тези, които са пристрастени към практика с този наркотик. Други правят в хипотези за коктейл с наркотици и алкохол, който е причинил инфаркта, а трети приписват на Памела решаваща роля в историята, тъй като тя не само е предоставила на Джим веществото, което би го е убило, но така всъщност подпомага кризата, предшестваща инфаркта, опитвайки се да го съживи, като потапя тялото му във вода и само след като разбира, че всеки опит ще бъде напразен, извиква помощ, която се оказа излишна.

Последни години и смърт

Памела и Джим никога не са се женили. Няколко пъти те са толкова близки, че поне на няколко пъти искат необходимите документи, а и на двамата им изглежда, че това е повече от всичко друго малко „лудост“ – акт само за да се направи нещо различно и вълнуващо на място, а не реална нужда. Например клавишникът Рей Манзарек си спомня как е чул Джим и Пам да говорят за брак ден след съюза му с Дороти (на Манзарек), очевидно повлияни от церемонията и атмосферата на партито. Въпреки това и двамата се чувстват толкова свързани помежду си, че се смятат за съпруг и съпруга и страдат много от честите моменти на раздяла.

В книгата „Аз съм с групата“ на Памела Дес Барес се разказва за срещата ѝ като тийнейджърка с Джим Морисън. В началото младото момиче злоупотребява с халюциногени и Джим я убеждава да спре, развивайки силно разбирателство с нея. Връзката обаче скоро се прекъсва, защото певеца не може да живее далеч от Памела Карсън, която винаги го чака у дома.

Завещание, написано от Джим през 1969 г., посочва Памела като единствен бенефициент на наследството му и така Пам се завръща в Америка, намирайки се неочаквано богата. Но нещо в нея е безвъзвратно загубено с Джим, така че тя прекарва последните години от живота си в състояние на вечна тъга и депресия, в постоянен спомен и носталгия по Морисън. Хранителните разстройства се появяват отново и зависимостта от хероин придобива драматични очертания, докато не е намерена мъртва на 25 април 1974 г. в голямата къща в Лос Анджелис, в която се е преместила. В нейния случай докладът говори недвусмислено за предозиране. За мнозина смъртта на Пам е обявена почти като самоубийство, тъй като някои приятели съобщават как в дните преди факта Памела е говорила за твърдата си воля да „отиде при Джим“. Родителите ѝ се опитват да се уверят, че тялото ѝ може да почива в Париж до годеника ѝ Джим, но пепелта ѝ е положена в мавзолея във Феърхейвънския мемориален парк в Санта Ана (Калифорния).^[3]

Посмъртни спорове

Когато Памела почива, между родителите ѝ и семейство Морисънови избухва остър съдебен спор за голямото наследство. За да се сдобият с това, Карсънови се обръщат към факта, че е очевидно, че Джим и Памела са де факто семейство, въпреки че не са законно женени, но калифорнийското законодателство не признава този тип съюз. Затова родителите на Памела представят документ, удостоверяващ съюза между Джим и Памела в щата Колорадо, който приема фактически двойки. Въпреки че този документ не носи подписите на „съпрузите“ и въпреки че е известно, че нито един от тях никога не е живял там, калифорнийският съд обявява Пам и Джим за обединени съгласно законите на Колорадо и след това предоставя половината наследство на семейство Карсън. Огромното богатство на Джим Морисън е разделено между двете семейства, които се договарят за годишна помощ от по 200 000 долара на всяка страна.

Споменът за Памела не се харесва много на някои фенове на Доорс, особено на онези, които вярват, че Карсън е истинската причина за смъртта на Джим Морисън, и на онези, които вярват, че Джим всъщност не е бил влюбен в Памела, а по-скоро че тя е сукуб за неговия раздразнителен и темпераментен характер. Всъщност много песни, композирани и записни от Джим с „Дорс“, носят препратки, понякога очевидни, понякога по-фини, за връзката му с Памела – една преди всичко е Love Street, от албума от 1968 г. Waiting for the Sun (В очакване на слънцето).

В популярната култура

Памела Карсън е изиграна от Мег Райън във филма The Doors на Оливър Стоун, заснет през 1991 година.^[4]

Авторът Патриша Бътлър написва книга, наречена „Ангелите танцуват и ангелите умират: Трагичният романс на Памела и Джим Морисън“.^[5]

Цитати от филма „The Doors“ на Оливър Стоун

Пам седи на стъпалата пред къщата им. Джим лежи с глава в скута и и пее. Тя: обичам да ми пееш. Той: как няма да обичаш като аз съм Певецът, а ти си моята Муза.

Бележки

1. www.parmanlaw.com
2. „The Doors“, 1991 г.
3. Памела Сюзън Курсън, „findagrave“ Посетен на 31 август 2021
4. Kagan, Norman. The cinema of Oliver Stone. Continuum, 2000. p. 312. ISBN 0-8264-1244-0.
5. „Nonfiction Book Review: Angels Dance and Angels Die: The Tragic Romance of Pamela and Jim Morrison by Patricia Butler, Author, Jerry Hopkins, Introduction by Schirmer Trade Books $26.95 (275p) ISBN 978-0-02-864729-6“. PublishersWeekly.com. Посетен на 12 април 2020

Допълнителна литература

• Бътлър, Патриша. Ангелите танцуват и ангелите умират: Трагичният романс на Памела и Джим Морисън. Schirmer Books, 2000. ISBN 978-0-8256-7153-1
• Де Барес, Памела. Аз съм с групата. Изповеди на група. Castelvecchi, поредица Le Navi (превод Т. Ло Порто), 2006. ISBN 8876151389
• Жулиета, Барбара. Шаста – Памела Карсън Морисън: муза стана легенда, Rise & Press, 2021. ISBN 9788894338140

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Pamela Courson в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​