Палатализация в славянските езици

Процесите на палатализация в славянските езици започват още в праславянския език и предизвикват съществени промени във фонетичната система, тясно свързани със закона за синхармонизма.^[1][2]

Палатализацията (омекотяването на съгласни) в праславянския език се дължи на следните причини:

• несричкотворната гласна i (и), придобила характер на полугласна j (й);
• влиянието на предните гласни;
• въздействието на други палатални (меки) съгласни.

Палатализацията в праславянския език не е еднократна, протича на няколко етапа, поради което в славистиката по традиция се говори за три палатализации, както и за палатализация на съгласните под влияние на j. Те представляват важни етапи в развитието на праславянската фонетика. Чрез тях фонемната система се увеличава: появяват се нови, палатализирани съгласни. Палатализациите играят важна роля в процеса на обособяване на славянските езици.

Палатализация на съгласните под влияние на *j

Тази палатализация е много стара и има аналогия в балтийските езици и тохарския език. На палатализация от *j са подложени без изключение всички съгласни, които при това се сливат напълно с j.

Пример: k + j = č.

Някои учени предполагат, че тази промяна е протекла през междинен етап с удвояване или удължаване на съгласните:

k + j > k’k’ > ć > č.

Някои резултати от тази палатализация са еднакви за всички славянски езици, а други се различават.

Еднакви резултати в славянските езици

k		č	plakati:	plak+jo-	plačǫ
g		ž	lъgati:	lug+jo-	lъžǫ
x	+ j >	š	dyxati:	dūx+jo-	dyšǫ
z		ž	mazati:	maz+jo-	mažǫ
s		š	pisati:	pis+jo-	pišǫ

Тези резултати са еднакви на цялата славянска територия и са сходни с резултатите от първата палатализация, което говори за близост във времето на протичане на промените.

Различни резултати в славянските езици

r		r’	tvoriti:	tvor+jo-	tvor’ǫ
l		l’	moliti:	mol+jo-	mol’ǫ
n		n’	goniti:	gon+jo-	gon’ǫ
b	+ j >	b’, bl’	gubiti:	gub+jo-	gub’ǫ, gubl’ǫ
p		p’, pl’	kupiti:	kup+jo-	kup’ǫ, kupl’ǫ
m		m’, ml’	lomiti:	lom+jo-	lom’ǫ, loml’ǫ
v		v’, vl’	loviti:	lov+jo-	lov’ǫ, lovl’ǫ

Първоначално тези резултати са били еднакви за всички славянски езици. Те са запазени в съвременния български език, обаче в други славянски езици по-късно са настъпили промени:

• в чешкия език l се е сляло с l’, а в полския език l > ł, l’ > l;
• в чешкия език r’ > ř (= rž), а в полския език r’ > ž (правописно rz);
• при лабиалните съгласни вметнатото (епентетичното) l’ е характерно за източнославянските и някои южнославянски езици (без българския), напр. gubiti – gubl’ǫ:

гублю (руски);

gubię (полски);

губя (български).

Взаимоотношенията между двата типа резултати от тази палатализация не могат да бъдат изяснени напълно.

Палатализация на t и d под влияние на *j

Резултатите от палатализацията на t и d под влияние на *j са твърде разнообразни в славянските езици:

Праславянски		tj	světja	dj	medja
Западнославянски	чешки	c	svíce	z	meze
	лужишки	c	swěca	z	mjeza
	полски	c	świeca	dz	miedza
	словашки	c	svieca	dz	medza
Източнославянски	руски	č	свеча	ž	межа
	украински	č	свіча	ž	межа
	беларуски	č	свячка	ž	мяжа
Южнославянски	сръбски, хърватски	ć	sveća	đ	međa
	словенски	č	sveča	j	meja
	български (книжовен)	št	свещ	žd	межда
	български (диалекти)	kj č šč škj	свек’а свеча свешча свешк’а	gj dž ždž žgj	мег’а меджа межджа межг’а

Разнообразието в резултатите свидетелства, че те са настъпили в края на праславянската епоха. В сравнение с всички други славянски езици, в българския се наблюдават най-много застъпници на праславянските *tj, *dj.

Палатализация на групи съгласни под влияние на *j

Резултатите от палатализацията на групата ktj (kti) са същите като от tj:

• в старобългарския език: плеште, ношть;
• в староруския език: плече, ночь;
• в полския и чешкия език: plece, noc;
• в сръбския и хърватския език: pleća, noć;
• в словенския език: pleče, noč.

Резултатът от slj e šl’:

mysliti – myšl’enije.

Палатализация на съгласните под влияние на окръжаващите ги гласни

Промените в този случай настъпват под влияние на предните гласни, въздействащи най-силно върху веларните съгласни k, g и x, при които настъпват промени, известни в славистиката като първа, втора и трета палатализация.

Първа палатализация на k, g, x

Съгласните k, g, x се променят под влияние на предните гласни e, i, ě, ь и ę. Резултатът е следният:

• k > č: *kětūr > četyre;
• g > ž: *g^wiv > živ;
• x > š: *duxě > duše.

Тези промени настъпват предимно при различни граматически форми в склонението и спрежението:

vьlkъ, vьlče (звателен падеж);

dělаахъ, dělaaše (минало несвършено време);

и т.н.

Втора палатализация на k, g, x

Втората палатализация е значително по-нова от първата. При нея k, g, x се променят по следния начин:

• k > c:

*koina > cěna;

• g > dz / z:

*ghoil > dzělo;

• x > s / š (в западнославянските езици):

*duxi > dusi.

Под влияние на втората палатализация съчетанията gv и kv пред ě и i се развиват по различен начин в различните праславянски диалекти:

• в източните и южните диалекти настъпват промени:

• gv > dzv / zv:

gvězda > dzvězda, звезда

• kv > cv:

květъ > cvětъ, цвет (в руския език)

• в западните диалекти няма промени:

• gv:

gwiazda (полски);

hvězda (чешки);

• kv:

kwiat (полски);

květ (чешки).

Трета палатализация на k, g, x

Третата палатализация е прогресивна, т.е. върху съгласните оказва влияние предимно предходната гласна (ь и ę), обаче следходната не трябва да е лабиализована. Резултатите са същите, както при втората палатализация:

ăvĭkā – ovьca;

vaĭnĭk – věnьсь;

stĭg – stьdza.

При третата палатализация се променят и чужди думи:

*kuningas > *kъnędzь.

Палатализация на групи съгласни

• По първата палатализация sk’, zg’, sx’ се променят:

• в šč, ždž, š в севернославянските говори;
• в št, žd, š в южнославянските говори:

dъska – dъštica;

razga – raždьje /клони/.

• По втората палатализация sk’ и zg’ се променят в st и zd:

l’udьsky – l’udьstьji;

razga – razdě.

Депалатализация

Депалатализацията е противоположен процес на палатализацията. При нея се наблюдава преминаване на предните гласни в задни. Това явление е от по-късните етапи на развитие на славянските езици.

Засвидетелствана е депалатализация ě > a след j, č, ž и š.

От по-късен етап е депалатализацията e > o в севернославянските езици, например в полския език:

nesǫtъ > niosą;

berǫtъ > biorą.

В източнославянските езици тази промяна се е осъществила по-късно, и то само в ударени срички:

зеленый > зелёный (руски).

Източници

1. Иван Куцаров, Сравнителна граматика на славянските езици (лекции в СУ, 1978–1979).
2. Увод в изучаване на южнославянските езици, БАН, С., 1986.