Обикновена иглика

Обикновена иглика

Класификация

царство: Растения (Plantae) отдел: Васкуларни растения (Tracheophytes) (без ранг): Покритосеменни (Angiosperms) (без ранг): Еудикоти (eudicots) (без ранг): Астериди (asterids) разред: Пиреноцветни (Ericales) семейство: Игликови (Primulaceae) род: Иглика (Primula) вид: Обикновена иглика (P. vulgaris)

Научно наименование

Primula vulgaris Huds.

Обикновена иглика в Общомедия

[ редактиране ]

Обикновената иглика^[1] (Primula vulgaris), също безстъблена иглика, е вид цъфтящо растение от семейство Игликови (Primulaceae), местен за Западна и Южна Европа, Северозападна Африка и части от Югозападна Азия.^[2] Пояснението „обикновена“ се използва за разграничаване от други представители на същото семейство.

Етимология

Научното родово наименование Primula е умалително от латинското primus, „първоначално“, намеквайки, че това цвете е сред първите, които се появяват през пролетта.^[3]

Латинското видово наименование vulgaris означава „общ“, в смисъл на „широко разпространен“.^[4]

Описание

Обикновената иглика е многогодишно растение, което достига височина между 10 и 30 cm, с базална розетка от листа, които са повече или по-малко вечнозелени в предпочитаните местообитания. Цъфти рано напролет в северното полукълбо (февруари – април) по склонове и ливади.

Разпространение

Ареалът на обикновената иглика обхваща Западна и Южна Европа. На север районът на разпространение се простира от централна Норвегия близо до Фарьорските острови през Британските острови, Дания, Северна Германия, Холандия, Белгия и Франция до Южна Португалия на юг и върха на Северна Африка в Алжир. На изток ареалът се простира през южните европейски полуострови до Крим, Балканите, Сирия, Турция и Армения.

Среща се предимно край потоци, под храсти, в овощни градини и чисти, влажни широколистни гори. Понякога расте и по ливадите. В Централна Европа растенията виреят най-добре на богати на хранителни вещества, но бедни на варовик, богати на хумус, рохкави и често каменисти глинести почви при меки зимни условия. Често се среща покрай магистрали и железопътни насипи, където човешката намеса е ограничена. За да се предотврати прекомерното увреждане на вида, брането на иглики или премахването на растения от дивата природа е незаконно в много страни, напр. във Великобритания.

Подвидове

Primula vulgaris subsp. sibthorpii

Някои източници приемат, че обикновената иглика има три подвида:^[2][5]

• Primula vulgaris subsp. vulgaris. Разпространен в Западна и Южна Европа. Както е описано по-горе; бледожълти цветове.
• Primula vulgaris subsp. balearica (Willk.) WWSm. & Forest. Ендемичен за Балеарските острови. Бели цветове.
• Сибторпиева иглика (Primula vulgaris subsp. sibthorpii (Hoffmanns.) WWSm. & Forest). Разпространен на Балканите и в Югозападна Азия. Цветовете са розови до червени или лилави.

Plants of the World Online приема съществуването само на един подвид:^[6]

• Primula vulgaris subsp. atlantica (Maire & Wilczek) Grouter & Burdet. Разпространен от Мароко до Алжир.

Използвайте

И цветята, и листата са годни за консумация, като вкусът варира между мека маруля и по-горчива зелена салата. Листата могат да се приготвят в супа, но за предпочитане с други растения, защото понякога са малко силни. Листата могат да се използват и за чай, а от младите цветове може да се направи вино от иглика. В миналото се е смятало, че цялото растение и особено коренът има аналгетични, антиспазматични, диуретични и отхрачващи свойства. Съдържа малки количества сапонини, поради което в миналото се е давал при настинки.^[7] Листата на Primula vulgaris съдържат значителни количества витамин С.^[8]

В популярната култура

Игликата е любимото цвете на Бенджамин Дизраели и в нейна чест са създадени Ден на игликата и Лига на игликата.

Примроуз, английското име на игликата, е името на героиня от „Игрите на глада“

Игликите също се появяват в хералдиката, например в герба на графа на Розбери.

Италия избра иглика с цикламени цветове за символ на своята кампания за ваксиниране срещу COVID-19 през 2020 г.^[9]

Игликата е от едната страна на австрийската монета от 5 евроцента.^[10]

„Жълта иглика“ е наименованието на цвят в някои системи за бои и цветове.^[11]

Галерия

• 
  Жълти цветове
• 
  Бели цветове
• 
  Листа
• 
  Светлорозови цветове (subsp. sibthorpii)
• 
  Лилави цветове (subsp. sibthorpii)
• 
  Светлолилави цветове (subsp. sibthorpii)

Източници

1. Приложение № 4 от Закона за биологичното разнообразие // Посетен на 2023-12-26.
2. Flora Europaea: Primula vulgaris
3. François Couplan, Eva Styner, Guide to Wild Edible and Toxic Plants, Delachaux and Niestlé, coll.
4. Harrison, Lorraine. RHS Latin for Gardeners. United Kingdom, Mitchell Beazley, 2012. ISBN 978-1845337315.
5. Huxley, A, ed.
6. "Primula vulgaris Huds". Plants of the World Online. Royal Botanic Gardens, Kew. Retrieved 2020-10-23.
7. SRJ Woodell: Natural Hybridization in Britain between Primula vulgaris Huds.
8. The Cambridge World History of Food, Volume One.
9. Horowitz, Jason. Italy Turns to Flower Power to Help Spread Vaccine Message // The New York Times. 2020-12-28. Посетен на 2020-12-28.
10. Austria // European Commission. Посетен на 3 August 2022.
11. PANTONE 13-0755 TCX Primrose Yellow // Pantone. Архивиран от оригинала на 2023-06-04. Посетен на 30 September 2022.

Външни препратки

• В Общомедия има медийни файлове относно Обикновена иглика

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Primula vulgaris в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​