Оберто II Палавичино

Оберто II Палавичино
италиански кондотиер, господар на Милано
Роден	1197 г. Полезине Парменсе, Италия
Починал	8 май 1269 г. (72 г.) Валмоцола, Италия
Герб
Семейство
Род	Палавичини
Оберто II Палавичино в Общомедия

Оберто (Уберто) II Палавичино (Пелавичино) (на италиански: Oberto (Uberto) II Pallavicino или Pelavicino; * 1197 в Полезине Парменсе; † 8 май 1269 в Гузалиджо, Валмоцола) е италиански кондотиер, маркиз, пълководец на служба на император Фридрих II, господар на Милано от 1259 до 1264 г.. начело на гибелините в Ломбардия и Емилия.

Произхожда от ломбардската линия на благородническия род Палавичини и е един от най-известните му представители.

Произход

Син е на Гулиелмо Палавичино и на графиня Солуста Платони – господарка на Монте Сидоло (в днешно Барди).^[1] Той е черноок, но едноок и губи окото си като бебе, когато то е изкълвано от петел.^[2]

Биография

Имперски викарий и поддръжник на Фридрих II и на гибелините, от 1234 г. подкрепя императора срещу папа Григорий IX и общините, чието разширяване в Паданската низина, Лигурия и Северна Тоскана застрашава огромните владения на Палавичини.

От 1250 г. покорява градовете Парма, Кремона, Пиаченца, Павия и Бреша.

Ако първоначално е приятел ^[3], то впоследствие воюва с Ецелино III да Романо. Той се присъединява към гвелфите и участва в голямата победа на Ломбардската лига срещу Ецелино в битката при Касано (1259 г.). За това той е награден от градовете Милано, Комо, Лоди, Новара, Тортона и Алессандрия.

През 1260 г. става генерал-капитан на Милано.

Когато Шарл Анжуйски нахлува в Ломбардия, Оберто все още се бие заедно с гибелините, но е победен на няколко пъти.

Брак и потомство

Жени се два пъти:

1. ∞ за Беатриче дела Джерардеска от Пиза, която е изпъдена поради стерилитет.

2. ∞ за София ди Енрико да Еня, може би роднина на Ецелино III да Романо, от която има 1 син и 4 дъщери:^[4]

• Джована, ∞ за Салингуера Торели
• Изабела
• Манфредино (* 1254, † 1328), подест на Павия и човек на оръжието
• Мария, ∞ за Гуидо Гуиди
• Маргарита, ∞ за Алберто дела Скала от Верона, племенник на Мастино I – господар на Верона

Източници

1. Corona della nobilta d'Italia overo Compendio dell'istorie delle famiglie illustri. Т. Parte prima. Bologna, per Nicolò Tebaldini, 1639 p.84.
2. Federico II imperatore. Milano, Garzanti. ISBN 978-88-11-67643-0. с. 623.
3. Federico II imperatore. Milano, Garzanti. ISBN 978-88-11-67643-0. с. 623.
4. Pompeo Litta, Famiglie celebri italiane. Pallavicino, Modena, 1930.

Литература

• E. Nasalli Rocca: La Posizione Politica dei Pallavicino nell'etä dei Comuni. In: Archivio Storico per le province Parmensi Ser. 4, 20, 1968, S. 95 – 108.
• E. Nasalli Rocca: La Signoria di Oberto Pallavicino. In: Archivio Storico Lombardo 83, 1957, S. 29 – 43.

Външни препратки

• Pallavicino, treccani.it
• Палавичино, fmg.ac