В съпровождане на разрушителя „Мори“ достига до Тулага на собствен ход. През Сидни отплава за Puget Sound Navy Yard за ремонт. Връща се в Пърл Харбър през август 1943 г. Участва в операциите при остров Уейк и Гилбертовите острови. През януари 1944 г. обстрелва японските позиции на Куаджалин. По време на рейда над Трук влиза в състава на групата за съпровождане на самолетоносачите. Заедно със CA-36 „Минеаполис“ потопява учебния крайцер „Катори“ и разрушителя „Майказе“. През април прикрива десанта в Холандия. В неговата гротмачта се врязва повреден самолет от самолетоносача „Йорктаун“ (USS Yorktown (CV-10)), крайцерът получава повреди, но остава в строй. Участва в боевете при Сайпан, Трук, в боя за Филипинско море. През октомври участва в сражението в залива Лейте в състава на Оперативно съединение №34. В състава на крайцерската ескадра на адмирал ДюБоуз потопява повреденият самолетоносач „Чиода“ и разрушителя „Хацузуки“. Преминава ремонт в Mare Island NSY, от декември 1944 г. до март 1945 г. Пристига на Улити на 18 април и участва в десанта на Окинава. След това през август действа в китайски и корейски води. За годините на Втората световна война „Ню Орлиънс“ получава 16 бойни звезди[2].
Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. Минск, Харвест, 2007. ISBN 5-17-030194-4.
Патянин С. В., Дашьян А. В. и др. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники. М., Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2007. ISBN 5-69919-130-5.
Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1945. London, Conway Maritime Press, 1980. ISBN 0-85177-146-7.
Whitley M. J. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia. London, Arms & Armour, 1995. ISBN 1-85409-225-1.
Baker, A. D., Friedman N. U. S. Cruisers: An Illustrated Design History. Annapolis, Maryland, U.S.A., Naval Institute Press, 1984, 496 с. ISBN 0-87021-715-1.
Herbert C. Brown. Hell at Tassafaronga. – 1. – Reston, Va: Ancient Mariners Press, 2000. – 191 p. – ISBN 0-9700721-4-7