Нора е древен град на южния бряг на остров Сардиния, Италия.
Според легенда, предадена от древногръцкия писател Павзаний, Нора е основан от група ибери, водени от Норакс, митологичен герой и син на Еритеида и бог Хермес.[1] По-късно Гай Юлий Солин свързва основателите на Нора с иберийския град Тартес.[2]
След период под управлението на финикийците и Картаген, градът е завладян от римляните в средата на III век пр.н.е.
През IV век започва да запада и вероятно е изоставен през VIII век.
Източници
- ↑ Павзаний, Ἑλλάδος περιήγησις, X, 17,5.
- ↑ Солин, Collectanea rerum memorabilium, IV,2.