Никола Трайков

Никола Трайков
български историк
Роден	26 май 1888 г. Вранещица, Османска империя
Починал	12 юни 1963 г. (75 г.) София, Народна република България
Учил в	Софийски университет

Никола Трайков Нарев с псевдоними Владо, Владимир и Зоти,^[1] Нункото, Пиетро^[2] е български революционер, дипломат, учен, историк, журналист, библиограф.^[3]

Биография

Никола Трайков е роден в село Вранещица, Кичевско, днес в Северна Македония. Основното си образование получава в Битоля. Учи в местната българска гимназия. Влиза във Вътрешната македоно-одринска революционна организация и участва в обиколката на Алберт Сониксен в Македония.^[4] При разразилата се Лигушева афера от 1906 година участва в неуспешния опит да се ликвидира Петър Лигушев.^[5] Принуден е да замине за свободна България, където завършва софийската Първа мъжка гимназия.^[6] При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в Нестроевата рота на 11 сярска дружина.^[7] През 1914 г. завършва Софийския университет, специалност славянска филология^[8]. Участва в Първата световна война.^[9]

След войните две години е гимназиален учител в Златица и в София, след което започва дипломатическа кариера. От 1921 година до 1940 работи в българските легации в Букурещ, Румъния (междувременно участва в Македонското братство в Румъния^[10]) и Атина, Гърция, а от 1940 до 1946 година – в министерството на външните работи в София.

От 1946 до 1958 година преподава новогръцки и румънски език в Софийския университет (1946-1958).^[11], като същевременно е нещатен сътрудник на Института „Ботев-Левски“, който по-късно е включен като секция в Института по история към БАН.^[6]

Никола Трайков е баща на историка Веселин Трайков (1921-2011).

Творчество

Още от 1911 година започва активно да се занимава с публицистика, което прави почти през целия си живот, като пише не само за български, но и за румънски и гръцки периодични издания. Успоредно с това Трайков има и исторически търсения, като изследва Българското възраждане и събира документи, свързани с известни български възрожденци - Георги Раковски, братя Миладинови, Софроний Врачански, Иван Денкоглу, Григор Пърличев, Любен Каравелов, Христо Ботев, като работи в българските, гръцките, румънските и югославските архиви. Трайков проучва културните влияния върху българската интелигенция и връзките ѝ със съседните балкански интелектуални елити.

Трудове

• Наревъ, Никола. Монастир Прѣчиста. София, Печатница на С. М. Стайковъ, 1912.
• Кичево в миналото си и сега. Мемоар от делегатите на Кичевския край, София, 1913, 12 с. (авторът не е отбелязан в изданието);
• Исторически материали, А. Спомените на капитан Васил Вълков. Нови документи за въстаническия заговор на българите в Браила през 1843 г., Б. Страданията на капитан Васил Вълков, Известия на Историческото дружество в София, кн. 10, 1930, с. 87-132;
• Николай Гаврилович Чернишевски (1828-1889). Препоръчителна библиография, 1953, 70 с.^[12]
• Архив на Г.С.Раковски (съставител), т. 2, 1957, 916 с., т. 3, 1966;
• Братя Миладинови. Преписка. Издирил, коментирал и редактирал Н. Трайков. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1964.
• "Участието на българите в гръцката завера от 1821 година", публикувано във в-к "Знаме", год. V, бр. 147-150, София, 1-4 юли 1929 година

Родословие

Трайко Нарев

Никола Трайков (1888 – 1963)

Стойко Трайков (1876 – 1941)

Веселин Трайков (1921 – 2011)

Весела Трайкова (р. 1957)

Бележки

1. Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 90.
2. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 23, 43, 72, 78.
3. Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. VII (от фонд № 381 до фонд № 599). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1986. с. 165 - 166.
4. Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 362.
5. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 475.
6. Никола Трайков. Исторически преглед, год. ХІХ, 1963, кн. 4, с. 134-135.
7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 726.
8. Съвременна българска енциклопедия, Том IVб, Изд. Елпис, 1994, с. 78
9. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 318.
10. Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 563.
11. Чолов, Петър. Български историци. Биографично-библиографски справочник, София 1999, с. 291.
12. Енциклопедия България. Том 7, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 1996, с. 44.