Никола Попстефанов (общественик)

Никола Попстефанов
български общественик
Роден	1837 г. Велес, Османска империя
Починал	1895 г. (58 г.) Солун, Османска империя
Семейство
Деца	Илия Попстефанов
Други роднини	Христо Станишев (зет) Борис Светлинов (внук) Невена Стефанова (правнучка)

Документ за избора на нова Солунска българска община, подписан от Никола Попстефанов, 9 юни 1880 г.

Никола Попстефанов или Стефанов (изписване до 1945 година: Никола попъ Стефановъ) е български общественик и търговец, член на Солунската българска община.^[1][2]

Биография

Роден е в 1837 година в големия македонски град Велес, тогава в Османската империя.^[1] Жени се за Мария, дъщерята на големия велешки търговец хаджи Зафир Хаджиангелов Станин (1804 - ?).^[3] Започва да се занимава с търговия на едро с тежки платове, чохи и фесове. В 1877 година, поради зулумите на башибозука, участвал в Сръбско-турската война, мести търговската си къща във вилаетския център Солун.^[1] В Солун разширява бизнеса си^[1] и търгува с Европа.^[4] В Солун Попстефанов е член на арбитражния съд между търговците.^[5] Избран е за училищен настоятел.^[6]

Попстефанов е виден член на Солунската българска община и е сред дейците допринесли най-много за основаването на Солунската българска мъжка гимназия.^[5][7][8][9] Той успява да издейства от турското правителство да се даде отделно място от гръцките гробища за български гробища.^[5]

Умира в Солун в 1895 година.^[1]

Родословие

поп Гено (1738 – 1807)

Кръсте Попгенов (1778 – 1839)

Стоя (1810 – 1872)

Стефан (Тео) Попкръстев (1804 – 1868)

Никола Попстефанов (1837 – 1895)

Мария Хаджизафирова (1841 – 1910)

Роксандра Богданова (1871 – ?)

Илия Попстефанов (1866 – 1936)

Евтимия Станишева (1873 – 1936)

Христо Станишев (1863 – 1952)

Никола Стефанов (1891 – 1915)

Борис Светлинов (1896 – 1954)

Николай Станишев (1897 – 1980)

Невена Стефанова (1923 – 2012)

Бележки

1. Станишев, Христо. Път от миналото към бъдещето. София, Издателство Орбел, 1995. с. 45.
2. Стефанова, Невена. Две далечни светлини (Страници от семейния архив). София, Български писател, 1987. с. 10.
3. Стефанова, Невена. Две далечни светлини (Страници от семейния архив). София, Български писател, 1987. с. 9.
4. Миладинова-Алексиева, Царевна. Епоха, земя и хора. Съставителство, коментар и бележки Елисавета Миладинова. София, Издателство на Отечествения фронт, 1985. с. 223, 224.
5. Станишев, Христо. Път от миналото към бъдещето. София, Издателство Орбел, 1995. с. 46.
6. Панчевъ, Младенъ. Начало и развий на българското училище, българската черква и българската община в гр. Солунъ отъ 1866 година до освободителната руско-турска война 1877–78 год.) // Илюстрация Илиндень Година 5 (Книга 6 (46). София, Илинденска организация, 1933. с. 13.
7. Райнов, Божил. Две години в Солун, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 38.
8. Татарчев, Христо. Спомени. в: Д-р Христо Татарчев. Спомен. Документи. Материали, съставител Цочо В. Билярски. София, Наука и изкуство, 1989. с. 71.
9. Константинова, Юра. Българите в османския Солун. София, Институт по балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, 2020. ISBN 978-619-7179-12-5. с. 80.