Николаос Константину (на гръцки: Νικόλαος Κωνσταντίνου) е виден зограф от втората половина на XIХ век, представител на Кулакийската художествена школа.
Биография
Роден е в голямата солунска паланка Кулакия, тогава в Османската империя, днес Халастра, Гърция в семейството на видния зограф Константинос Ламбу. В 1862 година работи в Колиндрос заедно с цялата семейна тайфа. Изписва „Богородица Умиление“ за църквата „Свети Георги“. В 1876 година се връща да работи в Колиндрос.[1] В църквата „Успение Богородично“ в Епаноми (1865) е автор на царските двери (1865), на една икона с четиримата евангелисти (1867) и на една икона на Архангел Гаврил от протезиса (1868).[2] Икони на Николаос Константину има и в „Свети Димитър“ в Боймица (Аксиуполи), в „Свети Николай“ в Горгопик (Горгопи), в Гумендже, в „Свети Георги“ във Валгаци (Камбохори) и в „Свети Илия“ в Извор (Пиги).[3] Общо идентифицирани са 11 негови икони.[4]
