Николай Бойков

Николай Бойков
български писател и преводач
Роден	26 януари 1968 г. (56 г.) Видин, Народна република България
Националност	България
Учил в	Софийски университет Дебреценски университет
Работил	писател, преводач
Литература
Жанрове	стихотворение, разказ, роман

Николай Павлов Бойков (НПБ, Николай П. Бойков) е български писател, публицист, литературен критик и преводач.^[1]

Биография

Роден е във Видин на 26 януари 1968 г.^[2] Завършва Математическата гимназия във Видин през 1985 г. След това е приет да учи информатика в Софийския университет. След 2 семестъра в политехника в Унгария се прехвърля в специалност „Унгарска филология“ в Дебреценския университет „Лайош Кошут“ и се дипломира през 1994 г.

Преподавател е по унгарски език и литература в Софийския университет от 1998 до 2005 г.^[3]

Съставител е на сборника „Прози“ на Миклош Месьой (редактор, съпреводач и преводач, „Сонм“, 2003)

Водещ редактор е на 6 броя на „Литературен вестник“ (2000, 2001, 2003, 2005, 2006, 2019) на унгарски език, както и на детски античен брой (2002).

Бойков е открито хомосексуален.^[4] Живее в София.

Избрана библиография

Поезия

• „Метафизики“, изд. „Свободно поетическо общество“, 2000 г.^[5]
• „Стихотворения с биография“, „Жанет 45“, 2003 г.^[6]
• „Ояснен в любов“, самиздат, 2005 г.
• „101 посвещения“, Small stations press, 2019 г.

Проза

• „Писма до Петър“, „Жанет 45“, 2006.
• „Книгата на живота“, „Сиела“, 2010.^[7][8]

Избрани преводи

• Петер Естерхази, „Погледът на графиня Хан-Хан“ („Сонм“, 2000)
• Ференц Сий, „Кула-кора“ („Сонм“, 2002)
• Силард Борбей, „Вместо което да“ („Сонм“, 2002)
• Петер Надаш, „Собствена смърт“ („Алтера“, 2011)^[9]
• Имре Кертес, „Английското знаме“ („Алтера“, 2011)^[10]
• Ищван Йоркен, „Едноминутни новели“ („Жанет 45“, 2012)

Източници

1. Стефка Павлова, „Николай Бойков: Няма истини, за които не бих писал“, bnr.bg, 02.10-2019 г.
2. Александър Христов, „Николай Бойков“, kadar25.com, 02.12.2019 г.
3. Николай Павлов БОЙКОВ, vidin-almanac.bg
4. Николай Бойков, balkansbg.eu
5. Пламен Панайотов, „A metafizikának nincs nelve“, рец. във в. „Литературен вестник“, бр. 19, 16 май 2001 г.
6. Мира Душкова, „За едно безкомпромисно стихотворение“, рец. във в. „Литературен вестник“, 3 декември 2003 г., електронна публикация в LiterNet, 25 април 2005 г., № 4 (65)
7. Милена Кирова, „... не те чуват навярно...“, рец. във в. „Култура“, бр. 16 (2588), 29 април 2010 г.
8. Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, рец. във в. „Култура“, бр. 4 (2576), 5 февруари 2010 г.
9. Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, отзив във в. „Култура“, бр. 33 (2651), 7 октомври 2011 г.
10. Кирил Василев, „Свидетелството на самоотречението“, рец. във в. „Култура“, бр. 17 (2635), 6 май 2011 г.

Външни препратки

• Стихове и проза на Николай Бойков в LiterNet
• Текстове на Николай Бойков в Public Republic Архив на оригинала от 2016-08-01 в Wayback Machine.
• Стихотворения, статии и преводи на Николай Бойков в Грозни пеликани
• Анкета с Николай Бойков в проекта Отворена литература
• „Писма до Петър“ в LiterNet
• „Българският пътеводител“, във в. „Литературен форум“, бр. 41, декември 2001 г.
• „Един ден на преводача“, „Литературен вестник“, бр. 36, ноември 2002 г.
• Литературна критика за Николай Бойков в LiterNet.