Неохори (дем Аристотел)

Тази статия е за селото в Халкидики. За други селища на име Ново село вижте Ново село. За други селища на име Неохори вижте Неохори.

---

Неохори Νεοχώρι
— село —
Входът на Неохори
Неохори 40.508, 23.6794 Неохори Неохори
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Дем	Аристотел
Географска област	Мадемохория
Надм. височина	550 m
Население	2253 души (2001)

Неохори или Ново село (на гръцки: Νεοχώρι, Неохори, Неохори, катаревуса: Νεοχώριον, Неохорион, старо Νοβοσέλο, Ново село) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Аристотел, област Централна Македония.

География

Неохори е село в историко-географската област Мадемохория (Мадемските села). Разположено е на 8 километра североизточно от демовия център Арнеа (Леригово) в южните поли на планината Пиявица (на гръцки Стратонико Орос).

История

В Османската империя

При заселването на славяните на Балканите източната част на Халкидика е пославянчена, като българският език се запазва до края на XIX век. Селото е основано около 1500 година. За пръв път е споменато в търговски договор от 1640 година, пазен днес в библиотеката на манастира Ивирон. Ново село е едно от 12-те мадемски села, които взимат участие в гръцкото въстание на Халкидика през 1821 година под водачеството на Анастасиос Каратасос и Емануил Папас.^[1]

В 1819 година Атанасиос Стагиритис, който вероятно е от Извор, пише в „Ипериотика или история и география на Епир“:

„

Κατά τά Ανατολικά παραθαλάσσια τῆς Μακεδονίας, ὅπου ἦταν ἡ χώρα Χαλκιδική καλουμένη, ὠνομάζονται ἔτι κωμοπόλεις, καὶ κῶμαι , καὶ ὄρη, καὶ ἄλλα τοιαῦτα, μὲ ὀνόματα Βουλγάρων · Ἴσβουρος, Στανὸς , Νιβοσέλον καὶ λοιπά · σώζονται καὶ τινὲς λέξεις, καὶ τρα ξούδια εἰς γλῶσσαν ἑλληνικὴν, περιέχοντα ὀνόματα Βουλγάρων · εὑρίσκονται καὶ ὀνόματα τινῶν ἀρχαίων ἐγκατοίκων Βουλγάρων Ψυχή Βουλγάρου ὅμως ἤδη δὲν ὑπάρχει , καθὼς εὑρίσκονται περὶ τὴν Θεσσαλονίκην καὶ ἀλλαχου , οὔτε ἄλλου ἔθνες , ούτε γλώσσης , ἐκτὸς τινῶν Λατινικῶν , μανίκια , κολίγας , και τινων ἄλλων . Ἐκ τούτων οὖν φαίνεται ὅτι ἦσαν καί ἐκεῖ Βούλγαροι ἐγκάτοικοι, πλήν ἐξελληνίσθησαν, ἀναγκαζόμενοι μά λιςα ὑπὸ τῆς ̓Εκκλησίας, καὶ τῶν ἐκεῖ ἐθίμων · ἐπειδὴ δὲν εἶχον ὄντε ̔Ιερᾶς ὄντε ἐκκλησιαςικὰ βιβλία εἰς τὴν γλῶσσαν αὐτῶν. По източното крайбрежие на Македония, където е била областта наречена Халкидики, някои паланки, и села, и планини и всякакви подобни, носят български имена: Исвурос, Станос, Новоселу и други. Оцелели са и някои думи и песни на гръцки език, съдържащи имената на българи. Намират се и имена на старите жители българи. Но няма жива душа българин, както се намират около Солун и на други места, нито от някой друг народ или език освен латински - μανίκια [ръкав], κολίγας [колега] и малко други. От всичко това изглежда, че е имало там жители българи, вече погърчени, принудени от Църквата и[2] тамошните обичаи, тъй като те нямаха свещеници, нито църковни книги на своя език.[3]

“

Според данни на хилендарски монаси до към средата на XIX век в Ново село и съседното Извор все още се говори български, а към 1900 година има отделни стари хора, които помнят българския език. Васил Диамандиев пътувал от Солун за Света гора през 1850-те години е слушал да се пеят по селата български жътварски песни, обаче без да разбира населението смисъла им.^[4]

Църквата „Свети Георги“ е от 1858 година. Църквата „Свети Димитър“ край селото също е от XIX век.^[5] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Ново село (Novo Selo), Йерисовска епархия, живеят 420 гърци.^[6] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) представя Ново село като българско село с една църква и училище.^[7]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Ново село живеят 500 жители гърци християни.^[8]

В Гърция

В 1912 година, по време на Балканската война, в Ново село влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция.

В гората североизточно от селото е параклисът „Свети Илия“.^[1]

Прекръстени с официален указ местности в община Неохори на 6 август 1969 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Бацудия[9]	Μπατσούδια	Ангонас	Άγκωνας[10]	възвишение на ЮИ над Неохори[9]
Пиявица[9]	Πιάβιτσα	Ливадаки	Λιβαδάκι[10]	местност в Пиявица на СИ от Неохори[9]
Балбузани[9]	Μπαλμπουζάνη	Спата	Σπάθα[10]	връх в Пиявица на СИ от Неохори (820 m)[9]
Дабизи[9]	Νταμπίζι	Кефали	Κεφάλι[10]	възвишение на ЮИ над Неохори[9]

Бележки

1. Νεοχώρι // Δήμος Αριστοτέλη. Архивиран от оригинала на 2014-09-01. Посетен на 21 юни 2014.
2. Ηπειρωτικά : Ήτοι Ιστορία και Γεωγραφία της Ηπείρου παλαιά τε και νέα, και βίος του Πύρρου. / Συλλεχθέντα εκ πολλών Συγγραφέων και παραφρασθέντα εις την απλουστέραν Ελληνικήν γλώσσαν, υπό Αθανασίου του Σταγειρίτου Καθηγητού της Ελληνικής Γλώσσης εν τη εν Βιέννη της Αουστρίας Καισαροβασιλική Ακαδημία των Ανατολικών Γλωσσών. Εν Βιέννη της Αουστρίας, Εν τη Τυπογραφία του Ιωάν. Βαρθ. Τσβεκίου,, 1819. σ. 352. (на гръцки)
3. Ηπειρωτικά : Ήτοι Ιστορία και Γεωγραφία της Ηπείρου παλαιά τε και νέα, και βίος του Πύρρου. / Συλλεχθέντα εκ πολλών Συγγραφέων και παραφρασθέντα εις την απλουστέραν Ελληνικήν γλώσσαν, υπό Αθανασίου του Σταγειρίτου Καθηγητού της Ελληνικής Γλώσσης εν τη εν Βιέννη της Αουστρίας Καισαροβασιλική Ακαδημία των Ανατολικών Γλωσσών. Εν Βιέννη της Αουστρίας, Εν τη Τυπογραφία του Ιωάν. Βαρθ. Τσβεκίου,, 1819. σ. 353. (на гръцки)
4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 74 – 75.
5. ΕΙΚΟΝΕΣ-ΙΕΡΑ ΛΕΙΨΑΝΑ-ΠΑΝΗΓΥΡΕΙΣ // Ιερά Μητρόπολη Ιερισσού, Αγίου Όρους και Αρδαμερίου. Архивиран от оригинала на 2014-06-06. Посетен на 7 юни 2014.
6. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2^me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 34. (на френски)
7. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 114 – 115. (на руски)
8. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 173.
9. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
10. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1080. (на гръцки)