Немският дългокосмест пойнтер (Лонгхаар) е порода кучета . Селектиран в Германия, той се използва като многофункционален птичар. Породата е тясно свързана със своите братовчеди, немски късокосмест пойтер (Курцхаар), немски твърдокосмест пойтер (Дракхаар) и големия мюнстерлендер, който преди това е бил част от породата.
Описание
Външен вид
Лонгхаарът трябва да бъде мускулест, елегантен и атлетичен. Не трябва да е обемист или тромав и трябва да може да се движи с голяма скорост и свобода. Има умерена кост, но има вещество и никога не трябва да изглежда крехка или слаба. Подобно на всички немски пойнтери, те имат ципести крака. Кученцата в ранните им години трябва да бъдат наблюдавани за агресия.
Козина и окраска
Козината е средна дължина, около 3 to 5 cm (1,2 to 2,0 in) дълги по тялото, с малко по-дълго оперение. Козината е леко вълниста, но не трябва да е къдрава. Не е копринено или меко, а по-скоро твърдо и блестящо. Винаги има двойна козина, като подкосъмът е доста гъст, но не толкова обилен, че да изпъква защитните косми от тялото. Цветът е плътно кафяв с разрешено бяло на гърдите, лапите и надолу в горната част на муцуната, или тъмнокафяв кафяв, с големи петна от плътно кафяво, особено по главата, ушите, гърба и основата на опашката.
Лонгхааар на изложение
Размер
Лонгхааарите са с размери между 60–70 cm (24–28 in) при холката при мъжките и 58–66 cm (23–26 in) за женските. Тежат около 30 kg (66 lb) .
Походка
Крачките трябва да са дълги и свободни, със силно движение от задните крайници и добър обхват отпред.
Темперамент
Лонгхааарите са мила, нежна, приятелска и интелигентна порода. Те са много привързани и може да изпитат тревожност при раздяла. Те са добри домашни любимци само когато се упражняват правилно, тъй като се нуждаят от „работа“ и не се адаптират добре към заседнал живот. Лонгхааарът е отличен семеен домашен любимец, тъй като обича да играе с деца. Много е общителен с другите кучета.
Грижа
Немски дългокосмест пойнтер
Лонгхааарът е много подходящ за обучение и обича да работи. Поради това се нуждае от големи количества упражнения ежедневно, като се нуждае от повече, отколкото повечето собственици на домашни любимци могат да дадат. Не е подходящо за градски живот, тъй като процъфтява от достатъчно място за бягане и плуване. Идеалната му обстановка би била в селски район, с активен собственик, който ловува с кучето редовно. Лонгхааарите се нуждаят от умерено количество грижа около веднъж или два пъти седмично. Те са много интелигентни, много поддаващи се на обучение и атлетични черти, които ги правят подходящи за много кучешки спортове, особено полеви изпитания, послушание и ловкост .
Здраве
Тъй като те са доста редки в повечето части на света, лонгхааарите са нерентабилни за безотговорни развъдчици като мелници за кученца и развъдчици в задния двор и нямат никакви генетични нарушения, преобладаващи в породата. Ушите им са леко податливи на инфекции, проблем, който лесно се избягва чрез редовно почистване на ушите на кучето, както и след плуване.
История
Портрет на лонгхааар
Лонгхааарът е разработен в Германия за използване като указател. Първоначално е било доста бавно куче и е кръстосано със сетери и английски пойнтери през 19-ти век, за да се подобри скоростта. Поради голямата си упоритост и темпераментен, оттогава те се отглежда за стабилен, приятелски темперамент. За първи път е показан през 1878 г. във Франкфурт, по това време е написан първият стандарт за порода. След това животновъдите започнали да насочват усилията си към производството на кучета, които се представят еднакво добре на полето и на изложбения ринг, начинание, продължено от развъдчиците и днес.
Функционалността станала предпочитана пред формата. Както Карл Бранд, ранен експерт и теоретик по тази порода и нейните предшественици, пише в llustrierten Jagdzeitung (1883), че: „На полеви състезания (изпитания), които трябва да бъдат част от програмите за развъждане, кучетата ще се надяваме да докажат, че имат не са загубили естествената си ловна способност през годините, когато само изглежда диктувано отглеждане" ( т.е. преди 1878 г. ) пет родословни майки, съставляващи отделни, но успоредни линии, са в рамките на породата с дълги коси.
Подобно на повечето дългокосмести породи, породата произлиза от пойнт шпаньола. Една от най-старите от „универсалните породи“, тя е само една от малкото, които забраняват черното като цвят. [1] Големият Мюнстерланд е разработен от лонгхааарът, след като бива решено, че лонгхааарът трябва да бъдат само кафяво-бели (поради това, че оцветяването е включвало и някои нежелани характеристики); черно-белата разновидност станала прародител на Големия Мюнстерланд.
Линиите за размножаване са регистрирани във Фондацията за запаси от май 2010 г.; и в сила от 1 юли 2011 г. породата е одобрена да се състезава в AKC Performance Events.
