|
Място под слънцето (филм, 1986)
![]() Тази статия е за българския филм „Място под слънцето“ на Румен Сурджийски. За други значения вижте Място под слънцето.
„Място под слънцето“ е български игрален филм (драма) от 1986 година на режисьора Румен Сурджийски, по сценарий на Цилия Лачева.[1] Оператор е Теодор Янев. Музиката във филма е композирана от Антони Дончев.[1] Художник е Цветана Янкова, а художник по костюмите е Епсимания Банова. Филмът е заснет в емблематичните (тогава) предприятия, от текстилната индустрия в България – вълнено-текстилния комбинат „Димитър Благоев“ в Казанлък и завод „8-и Март“ в София. Днес, тези предприятия вече не функционират.[2][3]
За филма
| „
|
„Главен герой“ във филма е обикновеният работник и по-точно жените, работещи в текстилната индустрия, които живеят „без маска и без грим“. Авторката на сценария добре е познавала живота, характера на своите героини, техните болки и стремежи. В сценария всичко изглеждаше жизнено, правдоподобно, убедително – просто „плачеше“, както се казва, да бъде пренесено на екрана.
В този период от развитието на българското кино, се чувстваше остра липса на произведения, в които главен герой е обикновеният работник. Неговият свят също заслужаваше да бъде изследван, описван и претворяван.
Филмът е създаден според каноните на идейно-естетическите изисквания, които съществуваха тогава, но е един честен опит да се запълни тази липса.
|
“
|
Румен Сурджийски
|
Актьорски състав
Рецензии
| „
|
Началото на 1986 г. ни донесе няколко силни филма, които не само ни обнадеждават, но и въоръжават с допълнителни аргументи срещу сивотата на миналогодишната продукция. Това са споменатите вече „19 метра вятър“ на Николай Вълчинов и Владимир Краев; „Да обичаш на инат“ на Николай Волев по Чавдар Шинов; „Вик за помощ“ на Боян Биолчев и Никола Рударов; „Скъпа моя, скъпи мой“ на Едуард Захариев и Пламен Масларов по Александър Томов; „Място под слънцето“ на Цилия Лачева и Румен Сурджийски. Тези филми ни връщат доверието в героите на екрана, карат ни да вярваме на техните вълнения, заразяват ни с преживяванията си, налагат ни да мислим върху проблемите им, и което е още по-важно, да взимаме страна по тях. Тук синхронът между патоса на литературата и екранната реализация е плътен, филмовото действие тече жизнено и пълнокръвно и в резултат отново имаме живи герои, реални конфликти, убедителни емоции.
|
“
|
Тодор АБАЗОВ, Априлска литературна дискусия, 1986 г., стр. 181[4]
|
Литература
- „Енциклопедия Българско кино А-Я – личности, филми“, Автор: Александър Янакиев, Издателство „Титра“, 2000 г., ISBN 954-90486-2-4, стр. 447 – 448
- Априлска литературна дискусия, Том 2, Автор: Тодор АБАЗОВ, Издателство: „Съюз на Българските Писатели“, 1986 г., стр. 181
Източници
- ↑ а б „Енциклопедия Българско кино А-Я – личности, филми“, Автор: Александър Янакиев, Издателство „Титра“, 2000 г., ISBN 954-90486-2-4, стр. 447
- ↑ Фабрика с над 160-годишна история хлопва кепенци // SOCBG.com, 14 август 2016.
- ↑ Завод „8 март“ ще бъде продаден чрез публичен търг // money.bg, 11 февруари 2005.
- ↑ Априлска литературна дискусия, Том 2, Автор: Тодор АБАЗОВ, Издателство: „Съюз на Българските Писатели“, 1986 г., стр. 181
Външни препратки
|
|---|
| | 1970-те години | |
|---|
| | 1980-те години | |
|---|
|
|
|
