Музикология

Музикология, в България и в много други европейски страни е прието да се нарича Музикознание (от гръцки: μουσική = „музика“ and λόγος = „дума“ или „разум“, на английски: musicology) е сложна наука в музикалното изкуство, която изучава произходът и историческото развитие на музиката, теорията на музикалните елементи, както и общи проблеми в музикалното изкуство, появили се в процеса на неговото развитие.

Музикознанието включва различни и много специфични отрасли като:

• теория на музиката, появила се паралелно с музикалната практика;
• история на музиката, засягаща проблематиката, свързана с историческите процеси в развитието на музикалното изкуство;
• етномузикология, засягаща проблематиката на народното творчество;
• музикална критика;
• музикална акустика;
• инструментознание;
• оркестрация;
• музикална психология;
• музикална естетика.

Музикознанието е академична наука, която се изучава в музикално-теоретичните факултети на музикалните академии, а музикантите, които завършват тази специалност се наричат музиковеди.

Музикознанието в България

По проблематиката на музикалното изкуство се занимават композиторите от т.нар. „Първо поколение“, като Добри Христов събира от всички краища на страната ни българско народно творчество, научно и обосновано го описва в сборник „Българско народно творчество“.^[1].

Първият български професионален музиковед е ^[2] проф. Стоян Брашованов, който през 1923 година защитава в Лайпцигския университет докторска дисертация, посветена на българския музикален фолклор и по-специално неравноделните тактове.

В България Музикознанието се обособява като отделна научна специалност в музикално – теоретичните факултети на двете музикални академии – Националната музикална академия „Панчо Владигеров“ и в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство, както и в Института по музикознание в БАН.

Сред известните музиковеди и преподаватели в Националната музикална академия „Панчо Владигеров“ са проф. Лада Брашованова, Дора Георгиева – Маринска, проф. Камен Попдимитров, проф. Иван Пеев, проф. Иван Хлебаров, проф. Киприяна Беливанова, проф. Елена Стоянова, проф. Пенчо Стоянов, Звезда Йонова, проф. Нева Кръстева; в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство: проф. Асен Диамандиев, проф. Здравко Манолов, проф. Пенка Минчева, проф. Дора Славчева, проф. Пламен Арабов, проф. Мария Самоковлиева, доц. Василка Имандиева, проф. Юлиян Куюмджив, Аделина Калудова, Велина Варимезова, Мария Бояджиева – Луизова.

Източници

1. Енциклопедия на българската музикална култура. София, Издателство на БАН, 1967. с. 185. (на български)
2. История на катедра „История на музиката и етномузикология“, сайт на НМА

Външни препратки

• Официален сайт на АМТИИ Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Musicology в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​