Мохамед бин Салман бин Абдулазиз Ал Сауд (на арабски: محمد بن سلمان بن عبدالعزيز آل سعود) е кронпринцът на Саудитска Арабия. Той изпълнява длъжността вицепремиер[1] на страната, а също така е председател на Съвета по въпросите на икономиката и развитието, председател на Съвета за политически въпроси и сигурност и министър на отбраната – най-младият в света към момента на назначаването му.[2] Описван е като властта зад трона на баща си, крал Салман. Назначен е за кронпринц през юни 2017, след решението на крал Салман да отстрани Мохамед бин Найеф от всички позиции, като направи Мохамед бин Салман наследник назначен за престола.[3]
Той води няколко успешни реформи, които включват регламенти, ограничаващи правомощията на религиозната полиция[4], премахване на забраната на жени да шофират през юни 2018[5] и отслабване системата за мъжко настойничество през август 2019[6]. Други културни разбработки по време на неговото управление включват първите публични концерти на жени певици, първия саудитски спортен стадион, който да приема жени, увеличено присъствие на жени в работната сила и отваряне на страната за международни туристи чрез въвеждане система за електронна виза. Програмата му Vision 2030 има за цел да разнообрази саудитската икономика чрез инвестиции в непетролни сектори, включително технологии и туризъм.
Въпреки похвалите за неговия напредък към социалната и икономическа либерализация на Саудитска Арабия, международните коментатори и групите за правата на човека гласно критикуват ръководството на Бин Салман и недостатъците на неговата програма за реформи, като се позовават на нарастващ брой задържания и предполагаеми изтезания на активисти за човешки права, бомбардирането над Йемен, ескалация на дипломатическата криза в Катар, начало на спора между Ливан и Саудитска Арабия, започване на дипломатическа развръзка с Канада, арестуване на членове на кралското семейство на Саудитска Арабия през ноември 2017 г., насилството на Саудитска Арабия през 2018 – 2019 г. срещу феминистки и убийството на Джамал Хашогджи. Той е описан от наблюдатели като автократичен лидер, без толерантност към дисидентството срещу него или саудитското кралско семейство.
Източници
