Михаил Христоманов

Михаил Христоманов
български лекар и революционер
Роден	не по-късно от 1912 г. Струмица, Османска империя
Починал	не по-рано от 1941 г.
Учил в	Белградски университет

Михаил Христоманов е български лекар и революционер, деец на Македонската младежка тайна революционна организация.

Биография

Роден е в град Струмица, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Следва медицина в Белград.^[1] Присъединява се към ММТРО и е начело на групата в Струмица, организирана от Димитър Гюзелов, която според Коста Църнушанов тогава е най-голямата група на организацията.^[1] Гюзелов го нарича своя дясна ръка и главен фактор на организацията в Струмица.^[2] От есента на 1926 година е част от ръководната петорка на образувания тогава Щипски революционен окръг, начело с Гюзелов, в чиито предели е и Струмица.^[3][4] Заминава в Италия да продължи следването си по медицинa като стипендиант.^[5][6][1]

В 1927 година Гюзелов е предаден и е арестуван и изтезаван от властите. Разкритията и арестите в ММТРО водят до Скопския студентски процес. Тъй като Христоманов тогава е в чужбина, по време на изтезаванията Гюзелов си позволява да го предаде като член на организацията. Въпреки че поради това Христоманов не може да се върне в Македония, все пак, според Църнушанов, „бидейки високо интелигентен и здрав българин, остана да служи на освободителното дело чрез пропаганда в чужбина“.^[5][6] След тези разкрития и арести организацията възстановява връзки с Италия, където освен Христоманов следват и други членове на ММТРО.^[7]

Христоманов се връща в Кралство Югославия и към началото на българското управление в Македония през 1941 година е лекар в Нови пазар. Той казва на Гюзелов, че иска да бъде преместен в родния си град. В писмо до Димитър Чкатров от 27 юли 1941 година Гюзелов споменава, че тогавашния лекар в Струмица и председател на читалището в града „Гоце Делчев“ Томе Саздов събира „всички леви елементи“ и предполага, че ще му се противопостави добре само ако Христоманов отново му бъде дясна ръка.^[2] Гюзелов предлага на Чкатров да издейства преместването на Христоманов чрез Александър Станишев.^[8]

Манол Пандевски и Гьорги Стоев, автори на монографията „Струмица и Струмичко низ историята“, го наричат „един стар михайловист“.^[2]

Бележки

1. Църнушанов, Коста. Принос към историята на Македонската младежка тайна революционна организация. София, Македонски научен институт, 1996. с. 35.
2. Пандевски, Манол, Ѓорѓи Стоев - Трнката. Струмица и Струмичко низ историјата. Струмица, Општински одбор на Соjузот на здружението на борците од НОБ - Струмица, 1969. с. 489. (на македонска литературна норма)
3. Църнушанов, Коста. Принос към историята на Македонската младежка тайна революционна организация. София, Македонски научен институт, 1996. с. 78 – 83.
4. Гоцев, Димитър Г. Младежките национално-освободителни организации на македонските българи 1919 – 1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1988. с. 18.
5. Църнушанов, Коста. Принос към историята на Македонската младежка тайна революционна организация. София, Македонски научен институт, 1996. с. 157.
6. Църнушанов, Коста. Принос към историята на Македонската младежка тайна революционна организация. София, Македонски научен институт, 1996. с. 496.
7. Църнушанов, Коста. Принос към историята на Македонската младежка тайна революционна организация. София, Македонски научен институт, 1996. с. 158.
8. Пандевски, Манол, Ѓорѓи Стоев - Трнката. Струмица и Струмичко низ историјата. Струмица, Општински одбор на Соjузот на здружението на борците од НОБ - Струмица, 1969. с. 489 – 490. (на македонска литературна норма)