Михаил Клодт е роден на 17 септември (29) 1835 година в Санкт Петербург, в семейството на известния руски скулптор и педагог Пьотър Клодт.[2] Това предопределя избора му на развитие в изкуството и той избира живописта.[3] Общото си образование получава в училището към Реформаторската църква в родния си град.[4] От 1848 година учи при известния майстор-илюстратор и гравьор Александър Агин а през 1852 година постъпва в Петербургската императорска художествена академия в класа на професор Алексей Марков, която посещава с прекъсвания.[3][5] По време на обучението си получава два сребърни и два златни медала.[4]
Франция и Германия
Едни от първите му картини са „Интериор на хижа в Нормандия“ (1859), която в наши дни се намира в Третяковската галерия и „Из бита на нормандските рибари“ (1860), за която получава малък златен медал.[4][6]
През 1857 година Михаил Клодт става първият илюстратор на приказките на Ханс Кристиан Андерсен в Русия.[3] Между 1857 и 1860 година учи в Париж[5] при френския художник Тома Кутюр.[4] По-късно работи в Бретан и Нормандия заедно с Алексей Боголюбов. Във Франция рисува една от най-известните си картини „Болният музикант“. (1859). През 1861 година завършва Академията с голям златен медал за елегичната картина „Последна пролет“ (1861)[3] и заминава на държавна издръжка в Европа. Във Франция се среща с братовчед си Михаил Константинович Клодт и заедно с него отново посещава Бретан и Нормандия.[2] По-късно остава да живее в Мюнхен в продължение на три години.[1][6] След завръщането си получава званието академик за картините си „Връщане от полето“ (1867) и „Селско кръщение“ (1867).[1] През 1872 година получава и званието професор, а с картината му „Музикант“Павел Третяков полага началото на своята галерия.[2]
Зрелост
В периода между 1869 и 1871 година взима участие като художник в експедицията на Императорската археологична комисия на Таманския полуостров за изследване на древните могили, които се намират там.[4]
Етажът на принцесата (1878)Марина Мнишек с баща си под стража (1883)
Михаил Клодт става един от основателите на организацията на Обществото на руските акварелисти и на Передвижниците, на чиито изложби участва до края на живота си.[2] Прави успешни опити в графиката, като създава серия от офорти като „Расколников и Мармеладов“, създаден по мотиви от романа на Фьодор Достоевски „Престъпление и наказание“ (1874).[6]
Най-добрите му произведения отразяват живота и бита на хората от народа. Част от тях са „Фински селски бит“ (1857), „Антиквариат“ (1870), „Черната пейка“ (1872), „Преди тръгване“ (1878), която се намира в Третяковската галерия, „Мъченица“ (1880), „Посещение на затворниците“ (1880), „Девойка мордовка“ (1882).[1][6] В редица от късните му творби художникът със съчувствие се обръща към темите на мъка и страдание – „Изоставена“ (1862), „Сестри на милосърдието“ (1884), „Осиротели“ (1897) и други.[1][7]
Михаил Клодт работи няколко години като преподавател в училището по рисуване към Обществото за поощрение на художници, а по-късно става учител по акварелна живопис в Централното училище по техническо рисуване на барон Щиглиц. Постоянно сътрудничи на редица популярни списания.[3][4]
При някои от късните му произведения се наблюдава отдръпване от традициите на Реализма, като при тях се появяват някои черти на Сантиментализма – „Колизей“ (1886).[1]
Към края на 19 век Клодт започва да рисува и исторически платна, като в темите обикновено се ограничава с частични епизоди от миналото – „Етажът на принцесата“ (1878), „Марина Мнишек с баща си под стража“ (1883), „Начало на реформите на Петър I“ (1895), „Шут“ (1897), „Сенките на убитите се явяват пред Иван Грозни“.[1][3]
Последни години
През 1895 година е избран за действителен член на Императорската художествена академия[7] и веднага след това постъпва на служба в Императорския Ермитаж в качеството си на живописец-реставратор.[4] Последните 20 години от живота си художникът посвещава на реставрационните работи в Ермитажа.[3]
Михаил Петрович Клодт умира на 7(20) януари1914 година в Санкт Петербург.[5]
.jpg)
.jpg)
