За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.
Михаил Александрович Врубел (на руски: Михаил Александрович Врубель) е руски художниксимволист. Твори практически във всички видове изобразително изкуство: живопис, графика, скулптура и театрално изкуство. Автор е на живописни платна, декоративни пана, фрески и илюстрации към книги. Любимите му теми са смъртта и любовта и в много отношения той е новатор за своето време.
Биография
Произход и детски години
Роден на 5 март (17 март нов стил) 1856 г. в руския град Омск, в семейството на военен юрист. Баща му служи там като старши щабен адютант на Сибирския корпус. По-малките му брат и сестра, Катрин и Александър, които не доживяват юношество, също са родени там. Честите раждания и климатът на Омск изтощават майка му, която умира от туберкулоза през 1859 г., когато Михаил е 3-годишен. Съдейки по по-късните свидетелства, той си спомня как болната му майка, на легло, изрязва от хартия за децата си „човечета, коне и различни фантастични фигури“. Михаил е слабо дете от раждането си, прохожда едва на 3-годишна възраст.
Семейство Врубел през 1863 г.
Детството му преминава в постоянно местене заради назначенията на баща му: през 1859 г. баща му е преместен обратно в Астрахан (където могат да му помагат роднини), през 1860 г. е назначен в Харков. Там малкият Миша бързо се научава да чете и обича книжните илюстрации, особено в списание „Живописное обозрение“. През 1863 г. А. М. Врубел се жени за втори път за Е. Х. Весел, която се посвещава изцяло на децата на съпруга си (първото й собствено дете се ражда през 1867 г.). През 1865 г. семейството се премества в Саратов, където подполковник Врубел поема командването на провинциалния гарнизон.
На 10-годишна възраст Михаил проявява артистични способности, включително в рисуването, но театърът и музиката заемат не по-малко място в живота му. По думите на Н. А. Дмитриева, „момчето беше даровито, но обещаваше по-скоро да стане разностранен дилетант, отколкото обсебения художник, в който по-късно се превърна“.
За по-задълбочени уроци по рисуване баща му наема учител от саратовската гимназия - А. С. Годин. В същото време в Саратов е донесено копие на фреската на Микеланджело „Страшният съд“, което прави такова впечатление на Михаил, че според спомените на сестра му той го възпроизвежда по памет във всички характерни детайли.
Гимназиални години
Докато баща му е слушател във Военно-юридическата академия, Михаил учи в Пета градска гимназия в Санкт Петербург, в която методите на преподаване непрекъснато се модернизират, специално внимание се обръща на древните езици, литературното развитие на гимназистите от последните класове, въведени са уроци по танци и гимнастика. Рисуването усъвършенства паралелно с гимназията в училището към Обществото за насърчаване на художниците. В същото време най-вече се интересува от природните науки, за които го е запалил в Саратов учителят Н.А. Песков - изселен там по политически причини. След като прекарва три години в столицата, през 1870 г. семейството заминава за Одеса, където А. М. Врубел е назначен за гарнизонен съдия.
В Одеса Михаил започва да учи в Ришельовския лицей. От този период са оцелели няколко писма до сестра му (до Петербург; тя заминава, за да получи педагогическо образование), първото от които е от октомври 1872 г. Буквите са едри, написани с леко перо, съдържат много френски и латински цитати. Споменават се и картини: Михаил прави маслен портрет по снимка на по-малкия си брат Саша (починал през 1869 г.) и портрет на сестра си, украсяващ кабинета на баща му. Въпреки това, в сравнение с другите му интереси, живописта е представена по изключително лапидарен начин. Врубел учи с лекота и е първи в класа си, най-добрият по литература и езици, харесва историята, през ваканциите обича да чете на сестра си римските класици в оригинал, правейки собствен превод в движение. Дори свободното си време в гимназията посвещава на любимите си занимания: в едно от писмата си се жалва, че е искал да прочете „Фауст“ в оригинал и да мине 50 урока по английски от учебника си, но вместо това е копирал с маслени бои „Залез в морето“ на Иван Айвазовски. Театърът по онова време го очарова повече от живописта, Михаил Врубел споменава с половин уста „Пътуващата художествена изложба“, която пристига в Одеса, на фона на подробни описания на турнето на столична оперна трупа.
Университетски години
„Срещата на Анна Каренина със сина й“, 1878
След като завършва гимназия със златен медал, нито самият Врубел, нито родителите му мечтаят за кариера на художник. Решено е да бъде изпратен в Санкт-Петербургския университет, разходите за живот и храна са поети от Н. Х. Весел, в чийто апартамент Михаил трябва да живее. Решението за постъпване в Юридическия факултет се оценява по различни начини от биографите. Например А. Беноа, който е учил там, вярва, че семейната традиция също влияе и просто „е трябвало да стане така“ в тяхната социална среда. През 1876 г. Врубел остава да повтори втората година от следването си, аргументирайки се в писмо до баща си с необходимостта от укрепване на знанията и подобряване на оценките. В резултат, след като е учил една година по-дълго, М. Врубел не защитава окончателната си изпитна работа и завършва университета семестриално. Причина за това отчасти е и бохемският начин на живот, който води със снизходителното знание на чичо си. Въпреки това, в студентските си години Врубел системно и дълбоко се занимава с философия и се увлича от естетическата теория на Имануел Кант, въпреки че не е много ангажиран с художествено творчество. По време на университетските си години прави илюстрации за литературни произведения - класически и модерни. От оцелелите графични творби от този период най-често възпроизвежданата композиция е „Срещата на Анна Каренина със сина й“.
Активното участие в театралния живот (Врубел познава Модест Мусоргски) изисква значителни разходи, така че Врубел редовно заработва като дава частни уроци или се хваща за гувернант. Благодарение на тази работа, в средата на 1875 г. той за първи път успява да посети Европа, като посещава със свой подопечен младеж Франция, Швейцария и Германия.
Зрели години
Михаил Врубел и съпругата му, Надежда Забела, 1896 г.
През 1884 г. Врубел участва в реставрацията на две църкви в Киев. Там се влюбва в ездачката от една италианска циркова трупа. Вероятно това е причината за заразяване със сифилис.
През 1889 г. художникът се мести да живее в Москва, с подкрепата на големия руски меценат Мамонтов. През 1891 г. пак с помощта на Мамонтов, заминава за Италия, където рисува активно.
Гробът на Врубел
През 1896 г. се влюбва в Надежда Ивановна Забела, известна оперна певица. Двамата се женят и живеят в Москва, където Врубел рисува жена си в ролите, в които тя участва в операта. Именно жена му е царицата лебед в едноименната картина. През 1901 г. той започва да проявява ясни признаци на душевно заболяване – има нервни кризи, зрението му се влошава значително, диагностициран е със сифилис. Постъпва в психиатрична болница през 1902 г. при психиатъра д-р Фьодор Усолцев. Ражда му се син Сава, който страда от заешка уста. През 1903 г. художникът е поканен в Киев отново. По пътя Сава се разболява и умира.
През 1906 г., почти напълно ослепял и с влошено душевно състояние, той престава да рисува. Умира 4 години по-късно.
Творчество
Седящият демон на Врубел, 1890, Третяковската галерия, една от най-известните му картини
