Михаил Иванов Венедиков е виден български геодезист, дългогодишен преподавател в Лесотехническия университет.
Биография
Роден е на 5 юни 1905 година и е потомък на стария известен македонски род Венедикови от с. Баня, Разложко. Роден е в Сливен, където баща му полковник Иван Венедиков е бил приведен на военна служба.[1]
Започва началното си образования в Сливен, след това семейството му се премества в София и там той завършва основното училище „Неофит Рилски“, а през 1924 година - реалния отдел на Втора софийска мъжка гимназия с факултативно изучаване на инструментална музика. Свири на кларинет и акордеон и е запален спортист.[1]
Следва два семестъра право в Софийския университет, след това променя професионалната си насоченост и от 1928 до 1933 година следва в Прага в Пражката политехника. Завършва земемерство с отличен успех. Владее чешки, немски и руски език.[1]
През 1933-1934 година е асистент по геодезия в Пражката политехника. След това се завръща в България и в периода 1934 -1943 година е асистент по геодезия в Софийския университет „Климент Охридски“.
През 1938 година защитава докторска дисертация в Пражката политехника на тема „Избор на най-изгодната картна проекция за територията на Швейцария и България“. През 1943 година е избран за хоноруван доцент, а през 1946 - за редовен доцент по геодезия в Софийския университет. От 1950 година е професор по геодезия в същия университет. От 1952 до 1953 година е декан на Агрономо-Лесовъдния факултет на Софийския университет „Климент Охридски“.[1]
Преподавателска дейност
• От 1946 до 1953 година е ръководител на катедра геодезия в Агрономо-Лесовъдния факултет на Софийския университет „Климент Охридски“.
• От 1953 до смъртта си 1973 година е ръководител на катедра геодезия в Лесотехническия университет.
• Хоноруван преподавател по геодезия в Софийския университет „Климент Охридски“, Селскостопанската Академия „Георги Димитров“ и Висшият инженерно-строителен институт.
• Чел е лекции освен по геодезия и по „Горски транспортни средства“ и „Картометрия с картни материали“.
Работа в научни институции
• Агрономо-Лесовъдния факултет на Софийския университет „Климент Охридски“.
• Висшият лесотехнически институт, който се преименува на Лесотехнически университ през 1995 г.
• Географският институт при Генералния щаб на Министерството на войната, преименуван след 1944 година на Министерство на отбраната, като има големи заслуги за развитието на геодезията и картографията за нуждите на бългаската армия в продължение на няколко десетилетия.
• Централната лаборатория по висша геодезия на БАН.
• Геофизическия институт на БАН.
• Военнотопографската служба при Министерството на отбраната.
• Централната военна картографска база в гр. Троян.
Научна дейност
Проф. Венедиков е автор на 34 публикации в областта на:
• Картните проекции, използвани в геодезията.
• Земният магнетизъм.
• Измерване и изравняване на триангулации и полигони.
• Тригонометрична нивелация.
• Изследване на магнитните аномалии в Черно море.
• Определяне коефициента на земна рефракция в България.
Проф. Венедиков е автор на много учебници по геодезия: Геодезия I и II части (1948 и 1950 г.); Геодезия за астрономи (1951 г.); Геодезия за лесоинженери (1953 г.); Геодезия II издание (1962 г.); Геодезия (1963 г.), както и на 9 издания на „Петзначни логаритмични таблици на числа и на тригонометрични функции при ново градусно деление“ (1946, 1949, 1953, 1954, 1959, 1963, 1965, 1968 и 1975(посмъртно)).
Награди и отличия
• Награден е два пъти с орден „Кирил и Методий“
• Почетна грамота и почетна златна значка на Централния съвет на професоналните съюзи в България 1964 г.
• Грамота на Съюза на българските учители, преподаватели и научни работници от ВУЗ и БАН 1969 г.
• Грамота и ‚Златна съюзна юбилейна значка“ на Българското инженерно-архитектурно дружество 1968 г.
Периодичен печат
• Член на редакционната колегия на списание „Геодезия, картография и земеустройство“
• Член на редакционната колегия на научното списание „Известия на Централната лаборатория по геодезия“
Семейство
Бащата му Иван Христов Венедиков (1871-1943) е български офицер, полковник, военен деец от Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913) иПървата световна война (1915 – 1918), който през есента на 1902 година участва в организираното от Върховния комитет Горноджумайско въстание.
Дядо му Христо Иванов Венедиков (1834-1916) е български общественик и революционер, деец на Българското възраждане в Македония. Кмет на родното си село и е в основата на построяването на първото класно училище в Баня в 1869 година. Участва в подготовката на въстание в България в 1876 година и е член на революционния комитет в Баня.
Чичо му, брат на баща му, Константин Христов Венедиков (1866-1933) е български военен, генерал.
Михаил Венедиков се оженва през 1944 година за Стефания Джузепе Мусо (Stefania Giuseppe Musso), чийто баща Джузепе Мусо (Giuseppe Musso) е италиански строителен инженер, построил в България между 1890 и 1941 година десетки мостове наричани Мостовете на Мусо.
Имат син и дъщеря; Камен Венедиков (1945) компютърен инженер и Мила Венедикова (1948) машинен инженер.
Родословие
Бележки
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996
- Танчев, И., „Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912)“, София, 2008, ИК „Гутенберг"
- Попов, Константин Петров. Местните имена в Разложко, БАН, 1979
