PROFILBARU.COM

Жива верига около Народното събрание на 14 декември 1989 г.
	Жива верига около Народното събрание на 14 декември 1989 г.
Информация
Дата	14 декември 1989 г.
Местоположение	площад „Народно събрание“
Участници	40 000
Причина	член 1 от Живковата конституция за ръководната роля на БКП
Повод	отлагане на решението на Народното събрание за отмяна на член 1 от Живковата конституция
Последствия	политически антагонизъм

Митингът около Народното събрание е демонстрация на 14 декември 1989 година на площад „Народно събрание“ в София, столицата на България. Той се провежда в процеса на разпадане на тоталитарния комунистически режим в страната и има за цел да подкрепи приемането на обсъждания в това време от Народното събрание законопроект за промяна на Конституцията, отменящ заложената в нея ръководна роля на Българската комунистическа партия (БКП).

На 18 ноември 1989 г. се провежда първият митинг след отстраняването на Тодор Живков от власт.

На 14 декември 1989 г. в 15 часа започва 12-ата сесия на Деветото народно събрание. Председателят на Народното събрание Станко Тодоров съобщава, че има внесен законопроект за отмяна на чл. 1 ал. 2 и ал. 3 от Живковата конституция (за ръководната роля на БКП и за изграждането на развито социалистическо общество), но за отмяната, респективно за промяната на тези водещи конституционни текстове е необходим по същата тази Конституция едномесечен срок за промяната, т.е. въпросът ще се реши през януари 1990 г. Новината се разчува мигновено и току-що създаденото СДС се възползва от това, още повече че тази отмяна е първата му основна цел.

В 16 часа на площад „Народно събрание“ се появяват членовете на Координационния съвет на СДС. Водещи за митинга протест са студентите от Федерацията на независимите студентски дружества, водени от Емил Кошлуков. Те са заявили митинг за рано следобед на 14 декември. Кошлуков се договаря с останалите лидери митингът на младежите да се включи привечер в голяма проява – жива верига около сградата на „комунистическото“ Народно събрание. Ивайло Трифонов призовава гражданите от името на председателя на СДС Желю Желев да направят жива верига и към 17 ч. тя е факт, като протестиращите пеят „Хубава си, моя горо“. По-късно на площада се стичат много хора и народът започва да напира към сградата на парламента. Хората скандират „Долу член 1“, но се чуват и викове „Мафия“, „Долу БКП“ и „Всички вън“, което е нечувано за дотогавашните политически нрави и мероприятия. Привечер напрежението ескалира, а Любомир Собаджиев предлага да се действа радикално – да се щурмува сградата. На противното мнение е Жельо Желев, с когото в крайна сметка Любомир Собаджиев се съгласява. Според Петко Симеонов на площада е имало провокатори от ДС, които искали да омаскарят младата коалиция СДС, приписвайки ѝ желание за кървави разправи и преход. Независимо от всичко напрежението се покачва след 19 ч. и нито Жельо Желев, нито Петко Симеонов, нито Ивайло Трифонов успяват да убедят гражданите да се разотидат мирно по домовете си. Пред сградата на Народното събрание излизат последователно председателят Станко Тодоров, придружен от Нешка Робева, Цветана Манева, Благовест Сендов, които също призовават гражданите към спокойствие, в смисъл че „промяната е неизбежна и тя ще случи, така както е в СССР и другите социалистически страни от Източния блок“, но в момента, когато напрежението постихва и народът е поуспокоен и мисли за разотиване, пред тълпата излиза генералният секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет Петър Младенов с обръщението: „Другарки и другари, братя и сестри, призовавам вашето чувство за отговорност пред съдбата на народа и на България. С този екстремизъм вие тласкате България към пропастта!“, след което пита риторично събралото се множество „кръв ли иска“, с което нагнетява напрежението до червено.^{[източник? (Поискан преди 4 дни)]} При влизането си обратно в сградата гневният Петър Младенов според спорни данни изрича пред Добри Джуров репликата „По-добре е танковете да дойдат“, която Евгений Михайлов твърди, че е запечатал на видеокамерата си.^[1] Тази реплика става публична половин година по-късно, преди мажоритарния балотаж на изборите за Седмо велико народно събрание.^[2] Всъщност онова, което взривява атмосферата на 14 декември 1989 г. пред Народното събрание, е риторичната реплика на Петър Младенов за „исканата кръв“ от митингуващите протестиращи.^[3]

След този митинг политическата атмосфера в България се нагнетява и става конфронтационна, особено на фона на протичащата съседна румънска революция, излъчвана пряко по Българската национална телевизия за българските, а и за румънските граждани.^{[източник? (Поискан преди 4 дни)]}