Минко Николов
Роден
Починал
Националност България Учил в Софийски университет Област Филология Учил при Георги Цанев [ 1] Работил в Институт за литература при БАН Публикации Кризата в модерния западен роман (1961)Антон Страшимиров. Монографичен портрет 1963)Баща Никола Николов[ 1] Майка Невена Николова[ 1] Съпруга Христина Николова[ 2] Деца Невяна Николова[ 2]
Минко Николов Николов е литературен критик и историк, изследовател на съвременните западноевропейски литератури, преводач.
Роден е на 2 април 1929 г. в Троян . Завършва гимназия в родния си град (1948) и Българска филология в Софийския университет (1951). Защитава дисертация върху творчеството на Христо Смирненски .[ 3]
От 1955 г. работи в редакцията на в. „Литературен фронт “. Редактор в изд. „Български писател“ (1958–1959). Работи в Института за литература при БАН - научен сътрудник (1959) и старши научен сътрудник (1962). През 1956-57 г. чете лекции по българска литература в Хумболтовия университет в Берлин .[ 3]
Прави опит за самоубийство с голяма доза сънотворни, а след лечението му в токсикологията на „Пирогов“ отива на почивка в Банкя. В последния ден на 1966 г. слага край на живота си като прерязва вените си.[ 3] [ 1]
Паметна плоча на Минко Николов на дома, в който живее и твори от 1957 до 1966 година Домът на Минко Николов на ул. „Христо Смирненски“ 32, София
Първите си статии и рецензии печата през 1948 г. във вестниците „Студентска трибуна “, „Народна младеж “ и „Литературен фронт“.[ 3]
Проучва творчеството на Христо Смирненски , Антон Страшимиров , Георги Райчев , Христо Ясенов , Бертолт Брехт , осмисля философски и естетически новите явления в западноевропейския роман, включва се в оценката на текущия литературен живот.[ 3]
Редактира „Стихотворения“ от Пеньо Пенев (1960), „Съчинения в седем тома“ на Антон Страшимиров (1962), сборника „Антон Страшимиров“.[ 3]
Христо Смирненски . Литературно-критически очеркПавел Вежинов . Литературно-критически очеркКризата в модерния западен роман . 1961.Брехт. Литературен портрет . 1965.Антон Страшимиров . Монографичен портретМежду мъртвата точка и хуманизма. За някои явления в съвременната западна литература . София: Български писател, 1967, 204 с.Избрани произведения . т.1-2. 1968.Избрани произведения (Антон Страшимиров. Христо Смирненски. Бертолд Брехт ) . София: Български писател, 1979, 524 с.Профили и проблеми . София: Български писател, 1989, 628 с.
↑ а б в г Нели Генкова-Маринова, „85 г. от рождението на Минко Николов: интелектуален блясък, нетипичен за тези ширини“ , Glasove.com, 24 февруари 2015.
↑ а б „Невяна Николова за баща си Минко Николов: Той е бил дете, жрец, но и пленник на книгите“ , интервю на Нели Генкова-Маринова с Невяна Николова, в-к „Троян 21“, 24 февруари 2015.↑ а б в г д е Йордан Василев , Сабина Беляева , „Минко Николов“. – В: Речник по нова българска литература . София: Хемус, 1994, с.252-253.
Нормативен контрол
