Мешестите (Cnidaria) са тип същински многоклетъчни безгръбначни животни, чието тяло е съставено от два пласта, между които има безструктурно пихтиесто вещество, наречено мезоглея. Външният пласт се нарича ектодерма, вътрешният – ендодерма.[1]
Описание
Съществуат две форми мешести - полипи и медузи. Полипите са прикрепени форми на мешестите животни.
Тялото им е просто устроено и има формата на торба ограждаща телесна стомашна празнина. Торбата се състои от два слоя клетки - ектодерма (външен слой) и ендодерма (вътрешен слой). Двата слоя са отделени един от друг посредством пихтиесто вещество.
Имат мрежеста (дифузна) нервна система от разпръснати ектодермални нервни клетки, които след дразнения предават сигнал на всички клетки. Притежават също така ектодермални копривни клетки, които отделят парливо вещество и служат за нападение и защита.
Когато хидрите са застрашени, те изхвърлят камшиче (в горната част), което се забива в животно и изпуска отровата от копривните клетки.
Размножаване
Мешестите са разделнополови. Полипната форма се размножава безполово (чрез пъпкуване), а медузната – полово, с помощта на яйцеклетки и сперматозоиди.
Класификация
Медуза, представител на клас Същински медузи
Типът мешести включва 3 класа и около 19 000 вида предимно морски представители, но се срещат и сладководни обитатели, макар и рядко.
