Методий Димов

Тази статия е за духовника от Македония. За писателя и общественика от Македония вижте Методи Димов.

---

Методий
български духовник
Роден	Воден, Османска империя
Починал	София, България
Религия	православие
Методий в Общомедия

Методий Димов е български духовник, архимандрит, деец на българското възраждане в Македония.

Биография

Роден е в южномакедонския град Воден, тогава в Османската империя, днес Едеса, Гърция. В 1894 година йеродякон Методий завършва Киевската духовна семинария.^[1]

В 1896 и 1897 година йеромонах Методий е председател на Кукушката българска православна община. Води активна борба за връщане на имотите на православната църква в Кукуш (църкви, училища и църковни имоти), завзети от униатите.^[2] От 1905 година е архиерейски наместник в Костур и председател на костурската българска община, заместен през 1907 година от архимандрит Иларион.^[3] По-късно е ректор е на българското свещеническо училище в Скопие^[4] и протосингел на скопския митрополит.

Архимандритъ Методий. Градъ Воденъ въ природно, индустриално-икономическо и национално отношение. София, Печатница на Военно-Издателския Фондъ, 1920.

По време на Балканската война на 8 април 1913 година, архимандрит Методий е подложен от сръбските военни власти в Скопие на морални изтезания и физическо малтретиране. Спасява живота си благодарение на застъпничеството на френския консул Карлие и заминава за София.^[5][6]

Автор е на книгата „Град Воден“ (София, 1920). Умира в София.^[7]

• 
  Писмо до екзарх Йосиф I във връзка с имотите на православната църква в Кукуш, отнети от униатите (с. 1), 9 ноември 1896 година
• 
  Писмо до екзарх Йосиф I във връзка с имотите на православната църква в Кукуш, отнети от униатите (с. 2), 9 ноември 1896 година
• 
  Писмо до екзарх Йосиф I, 16 юли 1896
• 
  Писмо от 2 август 1897 година (с. 1)
• 
  Писмо от 2 август 1897 година (с. 2)

Бележки

1. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 54.
2. ДА Архиви, фонд 246К, опис 1, а.е. 168. Българска екзархия. По: незаконно обсебените български православни църкви, училища и църковни имоти от униятите, забраняването на български свещеници да извършват треби в гробищата на Кукуш. 3.IV.1896 (15.IV.1896) - 8.X.1899 (20.X.1899)
3. Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 32.
4. Иванов, Ил. Училищното дело в гр. Скопие и скопската околия през 1911/1912 учебна година // „Илюстрация Илиндень“ IX (9 (89)). София, ноемврий 1937. с. 11.
5. Пърличев, Кирил. Сръбските жестокости в Македония (1912-1915)", София, 1917, стр. 6.
6. Сръбски вандалщини. Вестник „Църковен вестник“, 27 април 1913, бр. 31, стр. 610.
7. Албум-алманах „Македония“, София, 1931.

свещеник Григорий Попдимитров

→

управляващ Костурската българска епархия (10 септември 1905 – 1907)

→

архимандрит Иларион