Селото е разположено на 10 километра северно от град Фере и на няколко километра западно от река Марица и контролно-пропускателния пункт на гръцко-турската граница при Кипи. Пеплос е гара по жп линията Дедеагач – Димотика (Дидимотихо).
История
Турско Мерхамли
Мерхамли е основано през XIX век. През първата половина на XIX век в землището на селото съществува малка турска махала, основана от преселници от село Тирфили (днес Тинтява), Кошукавашко. Жителите на Тирфили първоначално се заселват на това място като работници на местния замевладелец Нисим бей Мерхамли, а по-късно закупуват малка част от неговите земи. По-късно това селище е известно под името Турско Мерхамли. Неговите жители се занимават предмно с контрабанда на тютюн, донасян от старото им село – Тирфили.
Църквата в Мерхамли.
В 1830 година Турско Мерхамли има 20 къщи, в 1878 – 25, а в 1912 – 30. По време на войните 1912 – 1918 година турските жители на Мерхамли се изселват.[1]
Българско Мерхамли
През 1861 – 1864 година 32 български семейства, изселени от село Доган Хисар, Дедагачко, закупуват чифлика на Нисим бей Мерхамли за 6000 турски лири и поставят началото на село Българско Мерхамли. Около 1865 година в землището на Мерхамли са заселени и двайсетина черкезки самейства, но в 1878 година те избягват. По същото време по-голямата част от жителите на селото се преселват в Княжество България, а на тяхно място се заселват българи от село Тахтаджик, Дедеагачко, които откупуват и един съседен чифлик. По-късно старите жители се завръщат, а в селото се образуват две махали – доганхисарска и тахтаджишка.
В 1878 година Българско Мерхамли наброява 40 къщи, в 1912 – 120, а в 1920 – 80.[2][3]
Жителите на селото участват в съпротивата на ВМОРО срещу османската власт. На 26 декември 1904 година в Мерхамли е ранен войводата Тане Николов.[4]
През 1906 година в Мерхамли функционира църквата „Свети Атанасий“, в която служи свещеникът Станчо Тишков. Селото е под върховенството на Българската Екзархия.[5]
По време на Балканската война, на 14 ноември1912 година при Мерхамли се води битката при Мерхамли – последно сражение на турския корпус, командван от Мехмед Явер паша, с преследващия го български Кърджалийски отряд. Районът на Мерхамли, в който са разположени главните сили на турския корпус, е подложен на артилерийски обстрел. На 15 ноември 1912 г. в Мерхамли Явер паша предава сабята си на командира на Македоно-одринското опълчение генерал-майор Никола Генев. Заедно с него се предават 273 военни и жандармерийски офицери, 13 полицейски пристави, 50 чиновници и 9363 долни чинове. Българските части пленяват 2 планински батареи, 2 картечници, 1280 коне.[7] През юли 1913 година селото е изгорено от турска войска и башибозук.[8]
↑Разбойников, Анастас и Спас Разбойников, Населението на Южна Тракия с оглед на народностните отношения в 1830, 1878, 1912 и 1920 година, София 1999, с. 72, 318
↑Разбойников, Анастас и Спас Разбойников, Населението на Южна Тракия с оглед на народностните отношения в 1830, 1878, 1912 и 1920 година, София 1999, с. 72 – 73, 318
↑Бурулянова, Даниела. Войводата Таню Николов – царят на Родопа, в: Сборник Международна конференция 90 години Балканска война, Кърджали 2002, с. 460
↑Георгиев, Величко, Стайко Трифонов (съставители). История на българите в документи 1878 - 1944. Т. I, част втора: Българите в Македония, Тракия и Добруджа. София, Издателство „Просвета“, 1996. ISBN 954-01-0558-7. с. 184 – 187, 191, 195 – 196.
