Когато става дума за предаване на мрежови пакети маршрутизацията се състои в насочването на пакетите от техния източник към техния получател по определен начин. При това възможните пътища преминават последователно през различни мрежови интерфейси. Междинните възли на мрежата са най-често хардуерни мрежови устройства като маршрутизатори, мостове, гейтуей, защитни стени, суичове. Процесът на маршрутизация включва използването на маршрутни таблици, които са от значение за ефективността му. Повечето алгоритми ползват само един маршрут, но съществуват и техники с множество алтернативни маршрути.
В компютърните мрежи
Маршрутизацията в компютърните мрежи може да е статична или динамична[1].
Динамичната маршрутизация е подходяща за по-големи мрежи. Използват се протоколи за динамично маршрутизиране като OSPF, IS-IS, BGP, RIP и др. Те позволяват маршрутизаторите автоматично да намират най-добрите пътища помежду си.
Статичната маршрутизация е подходяща за мрежи с малко на брой маршрутизатори. Работи чрез ръчното конфигуриране на статични маршрути в устройствата. Например един малък офисен маршрутизатор, свързващ няколко компютъра към интернет, може да има само един статичен маршрут, указващ, че всички IP адреси минават през интернет доставчика. Това е т. нар. маршрут по подразбиране (default route) и има следния вид:
„Уникаст“ методът за маршрутизация означава свързване само на един потребител към сървъра.„Мултикаст“ означава свързване на множество клиенти, обединени в определена група и изпращане на едно и също съдържание към тях. Когато изпращането е към цялата мрежа, се нарича „броудкаст“.
Схемите на доставка до крайния потребител могат да са
уникаст доставя до един потребител – това е доминиращата форма на доставка в интернет
broadcast доставя до всички потребители
мултикаст доставя до група потребители, проявили интерес към доставката
anycast доставя до всеки член на определена група, типично до най-близкия до източника
