Марко Павлов (на гръцки: Μάρκος Παύλου) е първият дипломиран български лекар и основател на първата аптека в българските земи, в Търново в 1823 година.[1]
Биография
Роден e в 1784 година[2] или 1785 година[1] в западномакедонския град Сятища, тогава Османската империя, днес Гърция. Остава още като дете сирак и е осиновен от италиански търговец на коприна и израства в Италия.[2] Учи медицина във Венеция и завършва в Университета на Монпелие (Франция) в 1808 година. Още като студент медик е доброволец във френската армия по време на Австро-френската война в 1809 година и служи като лейбмедик при маршал Жан Лан. Награден е с два ордена за заслуги. След дипломирането си работи като медик на Йонийските острови с английски паспорт и като военен лекар в Тунис и Мароко.[3]
В Наполеоновата армия
В 1821 – 1822 година участва в Гръцката война за независимост. В 1822 година през Цариград пристига в Пловдив и бързо придобива известност като добър лекар. Практиката му е голяма, става и личен лекар на пловдивския паша, който същата година е преместен в Търново и го взима със себе си. В 1823 година д-р Марко Павлов отваря аптека в града, като поръчва лекарства и вазерия от Франция и Цариград.[4] Първоначално работи у дома си, а по-късно наема дюкян срещу конака и отваря „Лекарня“ – комбинация между лекарски кабинет и аптека.
Марко Павлов участва активно в обществения живот на Търново. Подкрепя българското антипатриаршистко движение. Подпомага материално църквата „Св. св. Константин и Елена“ и училището към нея и е избран за български представител в османския съд.[5] В книгата „Цветосъбирание, съдържащо цялото годишно църковно последование“, издадена на гръцки в 1824 година в Цариград от Хумурзия, библиотекаря на Вселенската патриаршия, сред спомоществувателите е „Маркос Павлу - лекар от Сятища“. Споменат е като спомосъществувател и в „Ръководство към благочестие“, издадена в Цариград през 1850 година от Иван Симеонов.[1]
Марко Павлов умира на 17 януари 1864 година.[4] Tържествено е погребан в двора на църквата „Св. св. Константин и Елена“.
Синовете му също са лекари. Павел завършва Военномедицинското училище в Цариград и е турски военен лекар[6] в Търново. Хараламби завършва същото училище, предполага се, че е следвал на собствени разноски и затова не е разпределен от Военното министерство,[7] а от 1873 година е градски лекар в Разград.[8]Георги се дипломира като фармацевт също в Цариградското военномедицинско училище и наследява аптекарския бизнес в Търново.[9][10][11] По-късно той приема гръцко поданство и сменя името си на Маркидис със съдействието на граф Игнатиев поради това, че е съставил изложение, подписано от 176 души до международната комисия по разглеждане на турските жестокости, поради което бил заплашен със съд.[12]
↑ абвГалчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870 – 1913). Гутенберг, 2009. ISBN 978-954-617-075-0. с. 84.
↑ абГалчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870 – 1913). Гутенберг, 2009. ISBN 978-954-617-075-0. с. 85.
↑Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1986, стр. 11.
↑Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 485.
