Маргарита Баварска (1363 – 1423)
Маргарита Баварска (на немски: Margarete von Bayern; * 1363, Хага, Графство Холандия; † 23 януари 1423, Дижон, Кралство Франция) от династия Вителсбахи, е баварска принцеса и като съпруга на Жан Безстрашни херцогиня на Бургундия от 27 април 1404 до 10 септември 1419 г. Тя е регентка на Бургундска Нидерландия по време на отсъствието на съпруга ѝ през 1404 – 1419 г. и регентка на Френска Бургундия по време на отсъствието на сина ѝ през 1419 – 1423 г. Тя става най-известна с успешната си защита на Херцогство Бургундия срещу граф Жан IV д’Арманяк през 1419 г.
Произход
Тя е третото дете на Албрехт I (* 1336 † 1404), херцог на Бавария-Щраубинг, и на първата му съпруга Маргарита от Лигнитц-Бриг († 1386).[1] Има трима братя и три сестриː
Биография
На 12 април 1385 г. Маргарита се омъжва на двойната сватба в Камбре за по-малкия с осем години от нея Жан Безстрашни, граф на Невер, наследник на династията Валоа-Бургундия от 1404 г. и херцог на Бургундия. Той е син на херцог Филип II Бургундски. Сватбата е голямо събитие от европейски ранг. Те имат над 20 000 гости. Френският крал Шарл VI също присъства. На същия ден нейният брат Вилхелм II се жени за Маргарита Бургундска, сестра на Жан Безстрашни.
Със смъртта на Филип II Смели през 1404 г. и Маргарита III от Дампиер през 1405 г. Жан наследява тези територии и Маргарита става херцогиня. Те имат само един син – Филип III Добрия, който наследява тези територии, и седем дъщери.
През 1409 г. Маргарита е назначена за заместник-регентка на Херцогство Бургундия, за да управлява всеки път, когато съпругът ѝ отсъства от херцогството, за да се грижи за други части на неговото царство.
През 1419 г. тя овдовява. Нейният син потвърждава назначаването от страна на баща му на Маргарита за заместник-регентка на Бургундия и тя управлява Бургундия по време на отсъствието на сина си през 1419 – 1423 г.
Умира през 1423 г. в Дижон на около 59-60-годишна възраст и е погребана там.
Брак и потомство
∞ 12 април 1385 в Камбре за Жан Безстрашни (* 1371, † 1419), граф на Невер, наследник на династията Валоа-Бургундия от 1404 г. и херцог на Бургундия, от когото има осем деца, от които седем дъщери.[2] Дъщерите им получават добро образование[3] и за петте сестри съвременниците казват че са „обикновени, като сови[4], които са израснали в „топла семейна атмосфера“ в херцогската резиденция, разположена в Бургундия; всички те са близки с тяхната баба по бащина линия – графиня Маргарита Фландърска[5].
- Маргарита Бургундска (* декември 1393, † 2 февруари 1441/1442), чрез брак дофина на Франция и графиня на Ричмънд, ∞ 1. за Луи дьо Валоа, херцог на Гиен, от когото няма деца 2. за Артур III Бретански, конетабъл на Франция от 1425 г., херцог на Бретан (1457 – 1458), граф дьо Монфор-л’Амори от 1457 г., пер на Франция и виден френски пълководец от епохата на Стогодишната война, от когото няма деца
- Екатерина Бургундска († 1414)
- Мария Бургундска (* 1393, Дижон; † 30 октомври 1463) ∞ 1406 за Адолф II, граф на Клеве и Марк, от когото има десет деца
- Изабела Бургундска (* 1395, † 1412), ∞ за Оливие дьо Шатийон, граф на Пантиевър
- Филип III Добрия (* 31 юли 1396, Дижон; † 15 юли 1467, Брюге) ∞ 1. за Мишел дьо Валоа (* 1395 † 1422), от която няма деца, ∞ 2. за Бона д’Артоа (* 1396 † 1425), от която няма деца, ∞ 3. за Изабела Португалска (* 1397, † 1471), от която има един син.
- Жана Бугундска (* 1399, † 1406)
- Анна Бургундска (* 1404, † 1432) ∞ за Джон от Ланкастър, херцог на Бедфорд
- Агнес Бургундска (* 1407, † 1 декември 1476) ∞ за Шарл I дьо Бурбон (* 1401 † 1456), от когото има десет деца
Литература
- Dorit-Maria Krenn, Joachim Wild. „fürste in der ferne“. Das Herzogtum Niederbayern-Straubing-Holland 1353 – 1425. Т. Band 28. Augsburg, Haus der Bayerischen Geschichte, 2003. ISBN 3-927233-86-2. с. 10 f., 47.
- Edmund von Oefele: Albrecht I., Pfalzgraf bei Rhein, Herzog von Baiern. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 1, Duncker & Humblot, Leipzig 1875, S. 230 f.
- Bayley, Francis, The Bailleuls of Flanders and the Bayleys of Willow Hall, (Spottiswoode & Co.:London, 1881)
Бележки
- ↑ Wittelsbach 9, genealogy.euweb.cz
- ↑ Capet 25, genealogy.euweb.cz
- ↑ Vaughan, Richard. Philip the Bold: The Formation of the Burgundian State. – Boydell Press, 2002. – Т. 1. – P. 91 – 92. – 280 p. – ISBN 0-85115-915-X, 9780851159157.
- ↑ “Gilbert, Anne-Cécile. Marguerite de Bourgogne, duchesse de Guyenne, puis comtesse de Richemont, une femme d’influence? // Femmes de pouvoir, femmes politiques durant les derniers siècles du Moyen Âge et au cours de la première Renaissance: / Réd.: Eric Bousmar, Jonathan Dumont, Alain Marchandisse, Bertrand Schnerb. – Bruxelles: Éditions De Boeck Université, 2012. – P. 457 – 475. – ISBN 978-2-8041-6553-6.
- ↑ Morewedge 1975, с. 97 – 98, 114 – 115.
Външни препратки
Нормативен контрол | |
---|
|
|
|