Мануил Тагарис (на гръцки: Μανουήλ Τάγαρις) е византийски военачалник от началото на XIV век.
Той не е от знатен произход,[1] но успява да се издигне около 1309 г. до ранга на византийски управител на Филаделфия (днес град в Турция с името Алашехир), където отблъсква османците през 1310/1311 г. Това му спечелва благоразположението на император Андроник II Палеолог, който го въздига до аристократ и го жени за своята племенница и дъщеря на българския цар Иван Асен III Теодора Асенина Палеологина.[1][2]
От април 1321 г. Тагарис се издига до ранга велик стратопедарх (отговарящ за продоволствията на войските). След като Андроник III Палеолог, внукът на император Андроник II, вдига бунт срещу дядо си, с което започва гражданската война в империята, Тагарис получава заповед да го преследва и да го арестува, но отказва да я изпълни, подкрепен и от други императорски съветници. Впоследствие е изпратен отново във Филаделфия и отново я защитава успешно срещу османците през 1324 г.[1][2]
Смята се, че е починал преди 1342 г.[1]
Семейство
Мануил Тагарис има два брака. Първият е с неизвестна по име жена от един от двата рода - Мономаси или Дука. Вторият е с Теодора Палеологина Асенина, дъщеря на българския цар Иван Асен III. От първия си брак Тагарис има дъщеря и син Георги Тагарис. Павел Тагарис, латински патриарх на Константинопол, също е възможно да е негов син или друг родственик.[1][2]
Източници
