Маноле е село в Южна България. То се намира в община Марица, област Пловдив.
География
Намира се на 12 км североизточно от Пловдив.
История
През 1988 г. бе отпразнувана 500-годишнината от създаването на село Маноле. Според легендата селото е основано от майстор Манол, които построил хан до стария римски път.
Население
Численост на населението според преброяванията през годините:[2][3]
Етнически състав
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]
|
Численост |
Дял (в %)
|
| Общо |
2937 |
100.00
|
| Българи |
2495 |
84.95
|
| Турци |
86 |
2.92
|
| Цигани |
131 |
4.46
|
| Други |
0 |
0.00
|
| Не се самоопределят |
8 |
0.27
|
| Неотговорили |
217 |
7.38
|
Културни и природни забележителности
В границите на село Маноле се намира могилата Малтепе. Тя е останала от времето на траките и е най-голямото съоръжение, направено от човешка ръка в цялата околност. Преди време беше сканирана. Установяват, че в нея няма злато, но вероятно ще бъдат изкопани три саркофага.
През 2019 год. в могилата Мал тепе са проведени археологически разкопки с ръководител доц. Кисьов. Разкрито е внушително инженерно съоръжение, представляващо стъпаловидна кула с височина повече от 20 м, покрита с могилния насип, която е служила като фундамент за изградено на върха на могилата монументално съоръжение, вероятно с вид на античен храм със стъпаловиден подиум, колонада и вероятно статуарна група. За съжаление, след като през 2019 г. е разкрита почти изцяло южната фасада на римската кула, през зимата тя е оставена без никакво укрепване и без да бъде засипана обратно, поради което през февруари 2020 г. цялата южна фасада се срутва. Вероятната причина е, че съоръжението е било строено като фундамент за паметника на върха на могилата и съответно зидарията не е била здраво превързана и укрепена с тухлени пояси, тъй като не е била предназначена да носи тежестта на свободно стояща сграда. Това обстоятелство не е отчетено от археолозите, които си пожелават кулата да не се струти през зимата и не предприемат мерки за нейното укрепване.
Намерените на обекта монети са от времето на император Филип I Арабина (244 – 249 г.). Работна датировка на съоръжението, предложена то изследователския екип, е II – ІІІ в. сл. Хр., около или след епохата на Войнишките императори в древен Рим.[5]
Преди време имаше и друга по-малка могила. Тя се намира в селскостопанския двор на „Маноле 2“. Обектът е проучен и са установени разнообразни археологически материали, които се съхраняват в Археологическия музей в Пловдив.
При село Маноле е локализирана пътна станция Сирнота (лат. Sernota, Syrnota) на римския военен път (Виа Милитарис), отстояща на 11 римски мили (18 km) източно от Филипопол (дн. Пловдив). Отбелязана е на Бурдигалския пътеводител от 333 г. като mutatio (спирка за кратка почивка и смяна на коне).[6] Намирала се е на територията, администрирана от Филипопол. Вероятно е изградена заедно със строежа на военния път през 60-те години на I в. сл. Хр.
Част от римския път е окрита между с. Рогош и с. Маноле и южно от гарата на селото.
Редовни събития
Ежегодно се организира събор на 8 септември.
Други
На селото има гара за линията Пловдив-Бургас
Източници
Външни препратки
.jpg)
