Малък Дервент е сред будните български села от долното поречие на река Марица. В настъпилия силен революционен подем преди Илинденско-Преображенското въстание в поробената част на Тракия, западно от река Марица, започва създаването на революционни комитети в редица български села. В Софлйско едно от българските села с революционен комитет е и Малък Дервент.[1]
Преди Балканските войни село Малък Дервент е едно от големите български християнски села в района на Софлу и Димотика. В 1830 година Малък Дервент има 210 български къщи, в 1878 - 256, в 1912 - 220, а в 1920 - 180.[2] В демографската статистиката на професор Любомир Милетич от 1912 година е посочено, че селото има 200 екзархийски български семейства.[3]
През 80-те години на XIX век в селото функционира българско начално училище. През учебната 1886-1887 година в него се обучават 40 ученика[4] В края на Първата световна война в селото преподават двама български учители - Александър Огнянов от Охрид и Мария Николова от Кукуш.[5] През 1920 година броят на учениците в Малък Дервент е най-голям сред българските училища в Софлийско - те са 152.[6]
По време на гръцкото управление, след 1920 г., гробището на селото е унищожено, като надгробията са изкъртени и заровени в земята. Следи от тях, дори с кирилски надписи, се откриват в двора, при кулата до днешните гробища[8]
Редовни събития
В миналото в Малък Дервент на 20 юни ежегодно се е провеждал панаир, известен с пазара на едър и дребен добитък и на колониални стоки.[9]
Чанко Атанасов Хасърджиев (? – 29.VIII.1907), член на ВМОРО, от 1904 година ръководител на революционния комитет в родното си село и същевременно районен началник на Софлийска околия[10]
Митринов, Г. Българското църковно-историческо наследство в Беломорието. 1. Надписи на надгробия. – Известия на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“. 2015, Кн. 28, с. 53-87 (66-67, 71-75).
Бележки
↑Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 154—292.
↑Разбойников, Анастас и Спас Разбойников, Населението на Южна Тракия с оглед на народностните отношения в 1830, 1878, 1912 и 1920 година, София 1999, с. 308
↑Статистика на българските училища в Турция, изготвена от Петър Драганов – Arhiva naţională a Republicii Moldova, fond Nr 1262, inv. Nr 1, U.p. 8, f. 8.
↑Централен държавен архив, ф. 177К, оп.1, а.е. 542, л. 141.
↑Митринов, Г. Българското църковно-историческо наследство в Беломорието. 1. Надписи на надгробия. – Известия на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“. 2015, Кн. 28, с. 53-87 (66-67, 71-75).
↑Списък на панаирите и пазарите в Царство България през 1914 година, София 1914, с. 9.
