Лялинци

Лялинци
Панорамен изглед към Лялинци
Лялинци 42.770947, 22.756456 Лялинци
Общи данни
Население	41 души[1] (15 март 2024 г.) 2,87 души/km²
Землище	14,358 km²
Надм. височина	903 m
Пощ. код	2474
Тел. код	07733
МПС код	РК
ЕКАТТЕ	44781
Администрация
Държава	България
Област	Перник
Община    – кмет	Трън Цветислава Цветкова (ГЕРБ; 2019)
Лялинци в Общомедия

Лялинци е село в Западна България. То се намира в община Трън, област Перник. Точното наименование на местен диалект е Ля`линци. Старите наименования на селището са Лелинци, Лялинции Лалинче. Предполага се, че името идва от думата от ляля/лала/леля - от праславянски l’al’a, което е запазено в славянските езици със значение бърборко/глупак.^[2][3][4][5]

Географско положение

Село Лялинци се намира в уширението на Лялинската река между планините Стража и Любаш.^[6] Надморската му височина е 920 m и е на 16 km югоизточно от град Трън и на 64 km от София. Селото се разполага по североизточните склонове на Любаш и югоизточните на Големи връх от Стража планина и местностите на изток от тях до р. Ябланица.

История

Землището на с. Лялинци е обитавано от човека още през древността. Тук се намират няколко археологически обекта. Праисторическо селище е имало на връх Любаш. На най-високата част на върха се намират фрагменти от праисторическа керамика. Тук е намерена каменна брадва от неолитната епоха. Разкрита е крепостна стена с приблизителна дебелина 2 m, която обхваща крепост с около 170х100 m. Антично селище е имало в местността „Търговища“, намерени са строителни материали, керамика и монети. В местността „Градището“ на връх Любаш има останки от късноантично селище, намерени са плочи с надписи, тухли и монети.

В стари записи селото е отбелязвано по следните начини: Лелинци в 1446 г., Лялинци в 1455 г.^[7]; Лалинче в 1624 г.^[8]; Лялинци в 1878 г.^[9] В съкратен регистър на Пиротския кадилък от 1530 година Лалинче е отбелязано като село с 37 домакинства и 8 неженени жители.^[10]

Във войните за национално обединение 1912 – 1918 г. загиват 28 жители на Лялинци.^[6]

Социален и стопански живот

През 1913 година в Лялинци е основана земеделска кооперация „Любаш“. Към 1935 г. тя има 77 члена.^[11] През 1955 година е основано ТКЗС, което просъществува до 1992 година.^[6]

В 1921 г. в Лялинци е открита прогимназия, чиято сграда е построена през 1927 година. През същата година от местни учители е основано и читалището „Момина могила“.^[6]

Население

През 1985 година Лялинци има 93 жители.^[12]

Културни забележителности

Средновековната черква „Св. Никола“ е изградена не по-късно от XVI в. Първоначално е била построена в местността „Своге“, на западния склон на Любаш, на около 1 km от селото. По-късно е пренесена камък по камък в селото. По време на османската власт тя е била зарита под земята, за да бъде запазена и е възстановена през 1870 г. Църквата „Св.

Никола“ е добре реставрирана и поддържана, и представлява добър пример на църковното строителство през средновековието по тези земи. През 2018 г. църквата е обявена за паметник на културата с национално значение.^[13]

• 
  Надпис
• 
  Изглед на църквата
• 
  Църквата в Лялинци
• 
  Кръст в двора
• 
  Поглед от задната страна

В селото всяка година през август се провежда църковен курбан.

В планината Любаш в местността „Кокошиняк“ се намира голям кръст.

На най-високата част на в. Любаш се намират фрагменти от праисторическа керамика. Разкрита е крепостна стена с приблизителна дебелина 2 m, която обхваща площ с около 170х100 m. В днешно време стената се наблюдава под вал.

В центъра на селото се намира плоча в памет на загиналите лялинчани през войните.

Природни забележителности

Обособен е микрорезерват в землището на селото заради растението паничиево секирче. То е изключително рядко в световен мащаб и заема място в Червената книга. Открито е в България през 1903 г., след което изчезва и е намерено отново през 1998 г. В Сърбия вече е изцяло изчезнало. Защитената територия е около 70 декара.

Язовир Лялинци е най-големият язовир в района и е разположен на площ от 580 дка с прилежащите му терени. Язовирът е зарибен с шаран, каракуда, толстолоп, амур, червеноперка и др, и предлага спокойствие, незабравима почивка и наслада от невероятен риболов сред уникална и живописна природа.

Лялинската река извира от западните недра на Любаш, събира водите на няколко малки притока, протича през селото и заедно с р. Кривоноска образуват р. Ябланица.

Край селото има изобилие на билки, малини, гъби, диви ягоди и др.

Други

В началото на трудовата си кариера именитата певица Гюрга Пинджурова учителства в Лялинци.

Бележки

1. www.grao.bg
2. Заимов, Й. 1967. Заселване на българските славяни на Балканския полуостров. Проучване на жителските имена в българската топонимия. С.
3. Руска триверстова карта от 1878 г. Поправена и допълнена през 1904. С., 1932
4. Sławski IV ─Sławski, Fr. Słowniketymologicznyjęzykapolskiego, Krakуw, 1952
5. Извори за Българската история. С. БÀН. Т. I, 1958 (Латински извори за българската история); Т. III, 1960 (Гръцки извори за българската история); Т. ХIII, 1966 (Турски извори); Т. ХVI, 1972 (Турски извори); Т. ХХI, 1977 (Турски извори)
6. Илиев, Николай. Трънският край. Селища, църкви и манастири (пътеводител-алманах), под редакцията на Григор Симов, София 2013, издателство Българи, с. 209.
7. Извори за Българската история. С. БÀН. Т. ХIII, 1966 (Турски извори), стр.397
8. Стойков, Р. Наименования на български селища в турски документи на Ориенталския отдел на Народната библиотека „В. Kоларов“ от ХV, ХVI, ХVII и ХVIII в., т. 1 ­ 1961, стр.428
9. Руска триверстова карта от 1878 г. Поправена и допълнена през 1904. С., 1932.
10. Катич, Татяна и Драгана Амедоски. Съкратен регистър на Пиротски кадилък от 1530 година, Известия на държавните архиви, брой 99, 2010 г., с. 189.
11. Списък на кооперативните сдружения, действали през 1935 година, по места, София 1936, с. 33 (не е отбелязана в изданието – Трънска околия).
12. Мичев, Николай и Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987, София 1989, с. 174.
13. Заседание на Специализиран експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности (СЕСОНКЦ) от 21 август 2018 г. // Министерство на културата, 21 август 2018 г. Посетен на 30 август 2018 г.

Външни препратки

• Фейсбук страница на селото