Луций Гелий Публикола L. Gellius L.f.L.n. Poplicola |
|
Роден |
|
---|
Починал | не по-рано от 63 г. пр.н.е.
|
---|
|
Род | Гелии |
---|
Баща | неизв. |
---|
Майка | неизв. |
---|
Съпруга | неизв. |
---|
Деца | Луций Гелий Публикола[1][2] |
---|
Луций Гелий Публикола (на латински: Lucius Gellius Publicola) e политик на късната Римска република.
Произлиза от фамилията Гелии и като homo novus става 96 пр.н.е. едил, 94 пр.н.е. претор peregrinus, 93 пр.н.е. промагистрат вероятно в провинция Азия.
През 72 пр.н.е. e избран за консул заедно с Гней Корнелий Лентул Клодиан. Той побеждава група от 3.000 въстанали роби на вожд Крикс в Апулия, но след това е победен от Спартак. След това с колегата му са отстранени от сената. През 70 пр.н.е. става цензор заедно с Гней Корнелий Лентул. Тогава той изключва 64 сенатори от сената.
От 67 до 65 пр.н.е. Гелий е легат на Помпей във войната против морските пирати и трябва да пази италийския бряг и контролира Тиренско море. 63 пр.н.е. e
привърженик на Цицерон в Катилинския заговор, 59 пр.н.е. е против земеделския закон на Цезар и е активен в сената 57 и 55 пр.н.е.
Женен е за Пола. Неговият син Луций Гелий Публикола e консул през 36 пр.н.е.
Съпругата му го напуска и се омъжва за Марк Валерий Месала Нигер (консул 61 пр.н.е.).
Източници
- Smith's Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology, Луций Геллий Публикола Архив на оригинала от 2006-05-12 в Wayback Machine. (англ.).
- Karl-Ludwig Elvers, L. Gellius. In: Der Neue Pauly (DNP). Band 4, Metzler, Stuttgart 1998, ISBN 3-476-01474-6, Sp. 896.
- Friedrich Münzer, Gellius 17. In: Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (RE). Band VII,1, Stuttgart 1910, Sp. 1001 – 1003.