Лудвиг е най-големият син на ландграф Лудвиг VIII от Хесен-Дармщат (1691 – 1768) и първата му съпруга Шарлота (1700 – 1726), дъщеря, наследничка на граф Йохан Райнхард III от Ханау.
Лудвиг последва баща си през 1768 г. в управлението на Хесен-Дармщат.
През 1763 г. Лудвиг IX основава град Пирмазенс, където харесвал да живее в ловджийския дворец на дядо му.
През 1764 г. той е императорски-хабсбургски генерал-фелдмаршал-лейтенант. През 1774 г. той става руски генерал-фелдмаршал. Лудвиг IX е убеден в съществуването на духове и извънестествени сили. Той е, както баща му, запален ловец. Той управлява най-вече от ловния дворец Кранихщайн и през 1765 г. строи ловния барокдворецДияненбург в Дармщат. Той ползва каляска, теглена от бели елени, компонира военни маршове. През 1778 г. е приет в Масонската ложа.
Деца
Лудвиг IX и Хенриета Каролина имат осем деца:[1][2][3]
С метресата му Ернестина Розина Флахсланд Гол (1742 – 1774):
Ернст Лудвиг фон Хесенцвайг (1761 – 1774)
Лудвиг IX
Ловен дворец Кранихщайн
Картина Parforcejagd an der Dianaburg от 1768 г. от Георг Адам Егер
Ернестина Розина Флахсланд Гол (метреса)
Литература
Manfred Knodt: Die Regenten von Hessen-Darmstadt. Darmstadt 1976
Jürgen Rainer Wolf: Ludwig IX. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 15, Duncker & Humblot, Berlin 1987, ISBN 3-428-00196-6, S. 392
Philipp Alexander Ferdinand Walther: Ludwig IX., Landgraf von Hessen-Darmstadt. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 19, Duncker & Humblot, Leipzig 1884, S. 550 f.
Carl Eduard Vehse: Geschichte der deutschen Höfe seit der Reformation. Band 27. Hamburg 1853, S. 369 ff. (Digitalisat)
Philipp Alexander Ferdinand Walther: Der Darmstädter Antiquarius. Darmstadt 1857, S. 237 ff. (Digitalisat)
Jürgen Rainer Wolf: „Soldatenlandgraf“ und „Große Landgräfin“. Ein Herrscherpaar der hessen-darmstädtischen Landesgeschichte. In: Fürstenhof und Gelehrtenrepublik. Hessische * Lebensläufe des 18. Jahrhunderts = Kleine Schriften zur hessischen Landeskunde 5. Hrsg: Hessische Landeszentrale für politische Bildung, S. 18 – 25.
Johann Nikolaus Held: Abhandlung von der Verdickung des Geblütes in der Lunge: nebst angehängter Vorrede von d. medicin. Neide. Brönner 1751.