Той е най-малкият син на Фридрих IV, пфалцграф и курфюрст на Пфалц през 1583 – 1610, и принцеса Луиза Юлиана фон Орания-Насау (1576 – 1644), дъщеря на принц Вилхелм I Орански от Орания-Насау и третата му съпруга Шарлота дьо Бурбон-Монпенсие.[1]
След смъртта на брат му Фридрих V Пфалцки, крал на Бохемия, през 1632 г. той поема регентството за малолетния му племенник Карл I Лудвиг, курфюрст в Пфалц.
Лудвиг Филип е приет през 1624 г. като „Опасният“ в литературното общество „Fruchtbringende Gesellschaft“. След връщането му през 1646 г. в неговия резиденция град Кайзерслаутерн, той приема 14 членове в това общество.
Деца
Лудвиг Филип и Мария Елеонора имат седем деца, от които две порастват:[3]
Jakob Wille, Ludwig Philipp von Simmern. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 19, Duncker & Humblot, Leipzig 1884, S. 580 f.
Klaus Conermann, Die Mitglieder der Fruchtbringenden Gesellschaft 1617 – 1650. 527 Biographien. Transkription aller handschriftlichen Eintragungen und Kommentare zu den Abbildungen und Texten im Köthener Gesellschaftsbuch. Edition Leipzig, Leipzig 1985, (Fruchtbringende Gesellschaft 3).
Ludwig Häusser, Geschichte der Rheinischen Pfalz nach ihren politischen, kirchlichen und literarischen Verhältnissen. Band 2. Mohr, Heidelberg 1845, (2. Nachdruck: Richter, Pirmasens 1970), online.