Прави своя дебют като рапърка като член на женската група „Ле Пине“ (Le Pine)), от която след това взима сценичното си име. След като си сътрудничи на няколко пъти с рап групата Отиере, тя прави своя дебют с първия си албум през 1995 г., който е последван от още два през 1998 и 2000 г., родени от сътрудничеството ѝ с The Soul Kingdom (Джулиано Палма и Патрик Бенифей от група Казино Роял).
През 1990-те години дебютира и като радиоговорителка, което става основната ѝ дейност през 2000-те години, и като телевизионна водеща, работейки за каналите Rai 2, GAY.tv и Deejay TV. От 1999 г. е един от гласовете на Радио Deejay, където от 2001 г. води късната следобедна програма „Пинокио“ заедно с Диего Пасони.
Израства в Милано от 3-годишна възраст. Завършва визуални комуникации в местния технологично-индустриален институт. След гимназията прави първите си запознанства с творческата панорама на миланския хип-хоп, като влиза в контакт с групи като Казино Роял, Шокинг TV и Силвър Сърфърс. След период на доброволчески труд се записва да следва педагогика в Болонския университет. Запознава се с местната ъндърграунд култура, като посещава социалния център „Изола нел кантиере“, който е в центъра на контекста на постепенно налагащ се хип-хоп.[3] Впоследствие сформира своя група на име „Ле Пине“, в която започва дейността си като рапърка също и благодарение на опита, придобит от гостоприемството, оказвано на други изпълнители от жанра. След напускането на членовете на музикалната ѝ група Орсола Бранци остава единственият ѝ член и тогава решава да вземе сценичното си име „Ла Пина“.
Изоставя следването и се връща в Милано, където отново намира старата си музикална сцена и създава творчески контакти с рапъра Еза (Ел Президенте) – местен MC, който промотира група Отиере с албума „Онзи особен вкус“ (Quel sapore particolare). Ла Пина участва в проекта с две песни и след това става пълноправен член на групата. В същото време си сътрудничи с DJ Gruff в албума La Rapadopa с песента „История, която я няма“ (Una storia che non c'e), както и с рапърите Чийф и Дзак. Албумът на Отиере излиза през 1994 г. и след като се мести в град Варезе, Ла Пина следва групата в промоционалното им турне. Колективът привлича вниманието на Radio Deejay, което ги кани да участват в седмичната програма Venerdì rappa, където по-късно Отиере заместват Албертино и Артиколо 31 като водещи. Това е началото на радио кариерата на Ла Пина, която дебютира като радио говорителка, водеща рубриката за слушателска поща.[4]
Албуми (Il cd del-) la Pina и Piovono angeli
През ноември същата година Отиере откриват концерта на Пъблик Енеми и Тупак в Милано, като се качват на сцената и по време на концерта на нюйоркската група, за да направят фристайл заедно с чуждестранни MC-та.
През 1995 г. излиза (Il cd del-) la Pina – самостоятелен албум на Ла Пина, който получава положителни отзиви и благодарение на песента „Моите приятелки“ (Le mie amiche) в сътрудничество с Торменто, Баси Маестро и Джулиано Палма.[5] На следващата година, след първия си опит като радиоговорителка в Radio Deejay, рапърката отива в Радио 2, като води радиопрограмата In aria от 14 до 15 часа.[4]
През 1997 г. излиза вторият албум на Отиере – Dalla sede, който се счита за Otierre feat.La Pina за важните сътрудничества.[6] През същата година тя дебютира като телевизионна водеща по Rai 2, водейки музикалната програма Sanremo in aria заедно с бъдещата си колежка Платинет.[4] Също така през 1997 г. участва с Отиере и Еза в албума на Антонела РуджероRegistrazioni moderne. Техните гласове присъстват в римейка на парчето Solo tu.
След това звукозаписната ѝ кариера продължава с публикуването през 1998 г. на втория ѝ албум „Валят ангели“ (Piovono angeli) – интроспективен запис, свързан с нейната сантиментална и лична сфера, която може да се похвали, наред с други, с учстието на Еза, Саб Сита, Соул Кингдъм и Коле Дер Фомеро.[7] През същата година тя минава на работа в радио Station One, участвайки в радиоситкома „Осем цици под един покрив“ (Otto tette sotto un tetto)[4] и водейки предаването Sooo Pretty между 17 и 20 часа.[8]
Радио кариера
Тя окончателно се завръща в Radio Deejay през 1999 г., водейки заедно с Ла Джада Pinup – програма, излъчвана в понеделник вечер, и впоследствие Bonjour finesse, излъчвана рано сутрин в продължение на няколко години, в която постоянното присъства като водеща булдогът ѝ Кора като „колумнистка“.[4][9]
Третият ѝ албум Cora е посветен на кучето ѝ. Той е издаден през 2000 г. в сътрудничество със Соул Кингдъм: Патрик „Kikke“ Бенифей и Джулиано Палма от група Казино Роял.
От 2001 г. Ла Пина води заедно с Диего Пасони, отново по Radio Deejay, радиопрограмата „Пинокио“, излъчвана в късния следобед, като всеки епизод се характеризира с наличието на определена тема.
През 2011 г. излиза книга, издадена от изд. Мондадори, озаглавена Ciao che fate?, съдържаща най-смешните SMS-и на слушателите, получени за 10 години излъчване, придружени от размислите на водещите на предаването.
Ла Пина се завръща в телевизията през 2002 г. като водеща на нощните предвания по GAY.tvSesso in condotta и „В леглото с Ла Пина“ (A letto con La Pina), в които говори за секс.[2][4] През следващите години тя често е коментаторка по национални телевизионни програми като първото издание на реалити шоуто „Фермата“ (La fattoria) и е авторка на La sottile linea rosa – предаване за запознанства, излъчвано от тв канал Fox Life.[4]
През 2007 г. една стара нейна песен – Questa Fly е включена в саундтрака на филма Torino Boys. По този повод е издадена компилация с ремастеризирани песни със същото заглавие, съдържащ основните ѝ песни.[10]
Като автор тя заедно с партньора си Емилиано Пепе пише за Алесандра Аморозо песента „Колко жалко“ (Che peccato), включена в албума на Аморозо Senza nuvole от 2009 г.[11] Този опит е повторен през 2011 г. с песента „Искам само теб“ (Voglio solo te), написана заедно с Биаджо Антоначи и Емилиано Пепе за Лоредана Ероре и включена в албума на Ероре L'Errore.[12]
Между 2009 и 2010 г. тя си сътрудничи с Nat Geo Adventure за реализацията на програмите Ma che freddo fa и Tokyorama, които се развиват съответно в Лапландия и Токио.
През 2010 г., отново с Диего Пасони, Ла Пина води вечерната програма на Deejay TV Nientology и впоследствие Queen Size – формат, подобен на „В леглото с Ла Пина“, излъчван в продължение на два сезона съответно през зимата и есента.
През 2011 г. тя интервюира няколко ВИП персони от света на музиката, модата и забавленията директно от леглото.[13][14]
През сезон 2011 - 2012 г. заедно с Ла Вале води по Radio Deejay в събота от 19 до 20 часа Molespina – предаване, посветено на модата, продължавайки всеки ден да води и предаването „Пинокио“ .
На 19 октомври 2013 г. се омъжва за неаполитанския музикант Емилиано Пепе, с когото през 2014 г. участва в третото издание на реалити шоуто Pecchino Express, в което отпада в осмия епизод.[15]
На 8 май 2014 г. е поканена от Лаура Паузини да пее с нея. На 18 май Ла Пина пее в песента „С музиката по радиото“ (Con la musica alla radio) заедно с Малика Аян, Л'Аура, Ема, Паола Турчи, Сирия, Ноеми и самата Паузини в Таормина. Шоуто се излъчва по телевизията на 20 май като моноспектакъла „Тази вечер Лаура: повярвах на една мечта“ (Stasera Laura: ho creduto in un sogno).
През октомври 2015 г. печели заедно с екипа на „Пинокио“ наградата „Златни слушалки“ в категорията „Най-добро шоу“.[16] На следващата година печели „Награда за разнообразни медии“, посветена на подкрепата на ЛГБТ каузата в различните медийни канали, в категорията „Най-добра радиопрограма“, отново със същото предаване.[17]
Дискография
Като солистка
Студийни албуми
1995 - (Il cd del-)la Pina
1998 - Piovono angeli (със Soul Kingdom)
2000 - Cora (cъс Soul Kingdom)
Сборни албуми
2007 - Questa Fly
С Отиере
1994 - Quel sapore particolare
1997 - Dalla sede
Сътрудничества
1993 - DJ Gruff feat. La Pina, Dada & Alessiomanna - Una storia che non c'era
