Според изследванията на Стродс в периода от 1850 г. до началото на ХХ век. от територията на съвременна Латвия във великоруските провинции се преселват около 300 хиляди души (15,5% от населението). Масово се изселват латгалци от селата, отнемането на земите им ги подтиква да мигрират.[1]
На 15 март 1918 г. в рамките на Народния комисариат по националностите е създаден Комисариатът по латвийските национални въпроси. Съществувайки в Съветска Латвия (ноември 1917 – февруари 1918) въпросът за създаване на такъв орган за работа с латвийското население не е повдиган, тъй като се е предполагало, че латвийските бежанци ще се завърнат в родината си. Въпреки това, след като болшевиките са изгонени от територията на Латвия, става ясно, че е необходимо да се работи с латвийското население, попаднало в чужда среда. Комисариатът поема всички дела и паричните документи на Република Исколсат.
М. Тумшис и А. Папчински посочват, че по време на Гражданската война за по-голямата част от населението на Съветска Русия думата „латвиец“ се свързва с „чекист“, а самата ЧК е създадена с активното участие на латвийца Яков Петерс, техни приятели и сънародници, които имат зад гърба си тежката школа на социалдемократическото подземие в Балтийския регион, опитът на конспиративната работа и участието в бойни отряди от 1905 – 1907 г.
През учебната 1930/31 година има едно латвийско училище за всички 658 латвийци в Ленинградска област. В регионалното съветско партийно училище съществува отделение за латвийци в Педагогическия институт, а в Ленинград съществува Латвийски дом на образованието. През 1934 г. в Ленинградското радио е създадено латвийско издание.
През октомври 1937 г. с решение на градския комитет на Всесъюзната комунистическа партия на болшевиките Латвийският дом на образованието е ликвидиран. Латвийският театър е ликвидиран с постановление на Ленинградския окръжен изпълнителен комитет от 3 март 1938 г. до края на март 1938 г. латвийските училища се преобразуват в редовни.[2]