Лао Дзъ (на китайски: 老子) е китайскифилософ от древността, централна фигура в даоизма, сред 3-те главни китайски религиозно-философски системи.
В религиозните форми на даоизма той е почитан като божество. Според традицията той е живял през 6 век пр.н.е., но в съвременната историография се предполага, че или е легендарна личност, или е живял през 4 век пр.н.е., по времето на Стоте школи на мисълта.[1]
Имена
Най-често използваното име на философа, Лао Дзъ, е почетна титла със значение на „почитаем господин“. Много биографии му приписват личното име Ли Ар (李耳), и посмъртното име Дан (聃), поради което понякога е наричан и Ли Дан.[2][3][4]
По времето на династията Тан Лао Дзъ е почитан като предшественик на императорите, след като даоистите откриват връзка между фамилното име на династията Ли и името на самия Лао Дзъ. Той получава титлата Върховен мистериозен и първоначален император (Тайшан Сюенюен Хуанди; имената Сюенюен и Хуанди се използват и за Жълтия император.[5][6][7]
Биография
Първият биограф на Лао Дзъ (на български – „Старо дете“), великият китайски историк Сима Цян, живял през II век пр. Хр., дава за него повече от оскъдни сведения: Лао Дзъ (истинското му име е Ли Е) най-вероятно е роден през VI век пр. Хр. (някои изследователи конкретизират 579 г. пр. Хр.) в Дзюйжен, царство Чу, в Южен Китай. Работи в царската библиотека и архив на държавата Джоу. Там, може би, се среща с Конфуций. Получава прозвището „Лао Дзъ“, което означава „Стария мъдрец“ или „Стария младенец“ (даоистите предпочитат втория вариант).
На преклонна възраст решава да напусне Китай и се отправя някъде на запад. Началникът на граничната застава Ин Си разбира кой е странният пътник и отказва да го пусне през границата, докато мъдрецът не му напише кратко изложение за своето учение. Лао Дзъ написва трактат от пет хиляди йероглифа, известен като „Трактат за Пътя (Дао) и свойството (Дъ)“ – „Дао-дъ дзин“. Загадъчният и тайнствен образ на Лао Дзъ привлича и омагьосва даоистите, които постепенно започват да го обожествяват. Съгласно даоистката традиция, Лао Дзъ е безсмъртен. Други смятат, че Лао Дзъ е напуснал Китай, и мястото и датата на смъртта му са неизвестни. Трети мислят, че той е умрял и погребан в Китай. За най-вероятна дата на смъртта му се смята 499 г. пр. Хр.
Съществува и версия, според която Лао Дзъ е живял през IV век пр. Хр. и е написал Дао-дъ дзин, най-превежданата книга след Библията ок. 350 г. пр.н.е. Освен от философия се е интересувал и от история, а синът му Дзун става военачалник на китайското княжество Уей. По това време Китай все още не е единна държава, а е разделен на множество малки княжества.
Единствената книга на Лао Дзъ, Дао-дъ дзин, (на китайски: 道德經, Dao De Jing) е един от най-популярните трактати в Китайската философия. Тя е основното произведение, в което е изложена философията на даоизма.
Текстовете са загадъчни, трудни за превод и тълкуване по различни причини. Дори древните китайски коментатори и последователи на мъдреца им дават различни интерпретации. Това се дължи не само на тяхната лаконичност, но и на парадоксалната им семантика. Мъдрецът сам казва това в началото на текст 81:
„
Верните слова не са красиви,
красивите слова не са верни.
Мъдрият не спори,
спорещият не е мъдър ...
“
„
Достоверните слова не са красиви.
Красивите слова не са достоверни.
Добронамерените слова не са риторични.
Риторичните слова не са добронамерени.
Знаещият човек не се самоизтъква.
Самоизтъкващият се човек не знае.
“
Ключов за целия сборник е текстът (под №25 в старокитайските преписи):
„
Тъй
Пътят дао е велик,
Небето е велико,
Земята е велика,
и Човекът също е велик.
Във вселената има Четири Велики
и Човекът е едно от тях.
Човекът следва Земята.
Земята следва Небето.
Небето следва Пътя дао.
Дао – онова, което е.¹
“
Тук е разкрита вечната и велика човешка природа, която е изначална и съизмерима с Пътя. На практика няма нищо, което да е различно от Пътя, тъй като той е:
„
Самостойно и неизменно.
Вездесъщо е и всеподвижно, ала неизтощимо.
Може да е майка на Небето и Земята.
“
Наглед съдържащи противоречия, текстовете очертават основните линии, които всеки би трябвало да следва, за да е в синхрон с Пътя (Дао). Може да се каже, че са подчинени на принципа на Единство на противоположностите. Противоположностите са две страни на един и същ процес/явление. По същия начин Пътят е Всичко и Нищо едновременно – съдържайки всичко, в него нищо не взема превес над другите, не изпъква; щом съдържа всичко, значи съдържа и нищо – като двете страни на една противоположност. На двата полюса са и хората: едните, мъдреците, следват Пътя, а другите не го виждат или го изгубват.
(1) Някои цитати са от превода на Крум Ацев.
Митове
Най-голямата и най-стара скулптура на Лао Дзъ, (Цюанчжоу, Китай
Според редица изследователи Лао Дзъ сякаш е положил съзнателни усилия да прикрие своите следи и да остане анонимен. Това, което е известно за него, граничи с легендата. Споменава се, че знаменателно за неговата необикновеност е зачеването му – майка му погълнала падаща звезда и носила плода цели 81 години. Точно толкова – 81 – са текстовете в оригиналния сборник.
Според мита Лао Дзъ се е срещал с един друг китайски мислител, Конфуций. Самият Конфуций веднага разпознал в лицето на Лао Дзъ истинския мъдрец и съпоставил двамата – себе си причислил към хората, които цял живот търсят истината, а Лао Дзъ – към тези, които носят знанието по рождение.
Библиография
Преводи на Лао Дзъ на български език от китайски:
Ленин Димитров Христов, Философията на Лао Дзъ, изд. Наука и изкуство, София, 1967 (пълен превод) – това е версията разпространена в интеренет, макар че обикновено не е указван преводач и публикация
Бора Беливанова, Древнокитайски мислители (Лао Дзъ, Джуан Дзъ, Лие Дзъ, Ян Джу и Уан Чун), сб. от поредицата „Философско наследство“, преводи от китайски и руски, изд. Наука и изкуство, София, 1980 (частичен превод)
Лао Дзъ. Тао Те Кинг. Книга за Пътя и Неговата сила, писмена и устна версии, изд. Хелиопол, София, 1994
Лао Дзъ. Дао Де Дзин. Размисли за всеки ден; мъдростта на древен Китай, изд. Мириам, София, 2001
Крум Ацев, Книга за пътя и постигането (Дао Дъ дзин), изд. Кибеа, 2002
Теодора Куцарова, Лаодзъ, Даодъ(а)дзин(г), Трактат за пътя и природната дарба, превод от старокитайски език и текстологично изследване, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София: 2008 (пълен превод)
Drompp, Michael Robert. Tang China And The Collapse Of The Uighur Empire: A Documentary History. Brill Academic Publishers, 2004. ISBN 9004140964.
Fowler, Jeaneane. An Introduction To The Philosophy And Religion Of Taoism: Pathways To Immortality. Brighton, Sussex Academic Press, 2005. ISBN 1-84519-085-8.
